Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Казах ви, милейди, не беше точно Роксана — натърти Мориса.
— Е, щом капанът е бил заложен от нея, тя е не по-малко виновна от истинския убиец, нали?
Проститутката прехапа устни.
— Тя ще прати хрътката си да ме разкъса, ако споменете моето име, милейди. Пишете ме умряла, ако разбере какво съм ви казала.
— Затова ли искаш аз да говоря с тази Роксана? Защото се боиш от нея?
— От малко хора ме е страх, милейди, ама онова, дето го видях нея нощ, здравата ме подплаши.
— Много добре, Мориса. Ще се опитам да убедя Роксана да направи това, което искам, без да използвам заплахи. Още днес следобед ще й занесеш съобщение от мен. Ако е възможно, бих желала тази работа да приключи до утре сутринта. Предпочитам внукът ми да остане в неведение както за пристигането, така и за заминаването ми. Така че колкото по-скоро умре Шимейн, толкова по-големи са шансовете ми да се измъкна оттук незабелязано.
— Едва ли ще можете, милейди. Тук хората са доста бъбриви.
— Все пак бих рискувала. Освен това, ако си замина преди хората да са се разбъбрили, винаги мога да кажа, че съм дошла да търся Морис и съм разбрала, че е поел на север или нещо подобно.
Мориса се ухили.
— Май не съм аз единствената лъжкиня в тая стая.
Вместо отговор Едит само вдигна надменно вежди.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
По силата на договора, който сключиха Гейдж Торнтън и Натаниъл Бошан, последният ставаше собственик на бригантината от момента на завършване на строежа. И за двамата мъже това бе едно изгодно и справедливо споразумение, но сега, когато беше дошло време да затвори работилницата за мебели и да се посвети изцяло на корабостроенето, Гейдж осъзна, че всъщност слага край на едно много доходно предприятие. Не можеше да забрави и факта, че прехраната на Рамзи Тейт, Слай Тъкър и двамата млади чираци зависеше от работата им при него. Ако ги оставеше без своите чертежи и без опита, който имаше в подбирането и съчетаването на различните видове дървен материал, те едва ли щяха да се справят. И четиримата бяха много трудолюбиви и вършеха чудесно работата си, но никой от тях не притежаваше неговия талант и творческо въображение.
Гейдж никога не бе крил своите амбиции от работниците си, затова веднага след заминаването на семейство Бошан отиде в работилницата и с обяснимо въодушевление обяви, че е продал кораба. Но твърде скоро долови по изкуствените усмивки на дърводелците и по полугласните им поздравления, че новината не ги е изпълнила с особен възторг. Изглежда бяха решили, че е безпредметно да се опитват да го убеждават да изостави отколешната си мечта, да стане прочут строител на кораби. Гейдж обаче върна радостта на лицата им, като ги информира как след известен размисъл е решил, че би било глупаво от негова страна да прекрати производството на мебели. Затова щял да ограничи амбициите си в корабостроенето до онова, което правеше вече почти цяло десетилетие — бавно, постепенно да гради всеки следващ кораб и да започва нов едва след като е завършил предишния.
Шимейн остана не по-малко зарадвана от тази новина, защото не можеше да си представи, че съпругът й би изоставил едно изкуство, за което бе надарен с такава дарба и сръчност. Двамата успяха да останат насаме за момент в спалнята си, докато възрастните играеха карти в салона, а Андрю спеше в своята стая. Морис беше помолил семейство Бошан да го откарат до Нюпорт Нюз, но бе обещал на Гейдж, че на сутринта ще се върне, защото нямало да остави Шимейн, докато нещата не се изяснели. Бес и Нола пък приготвяха вечеря в кухнята, така че за пръв път след пристигането на семейство О’Хърн рано тази сутрин, Гейдж и Шимейн имаха възможност да се насладят на удоволствието да бъдат сами.
— Освен това, не можеш да зарежеш мебелите точно сега — каза тя. — Ще трябва да направиш още легла и куп други неща, защото семейството ни се разраства. След посещението на тези очарователни хора вече съм убедена, че и двамата сме загубили от това, че не сме имали нито братя, нито сестри. Ето защо трябва да осигурим на децата си голямо семейство. О, Гейдж, помисли си колко ще ни бъде хубаво да отгледаме много деца, а после, когато остареем, внуците да ни идват на гости и да се сгушват в скута ни, за да им разказваме приказки. Ще бъдем ужасно щастливи и ще се чувстваме вечно млади. Погледни баща си — той сякаш се роди отново покрай Андрю.
Ентусиазмът й накара Гейдж да се ухили.
— Ще имаме дяволски много работа, докато ги отглеждаме и възпитаваме, но пък си представи какво удоволствие ще изпитаме, докато ги правим. — Той изпъна гънките на роклята над корема й и отстъпи крачка назад. Шимейн се завъртя наляво, после надясно, за да му позволи да я огледа добре, но Гейдж само поклати глава. Нямаше никаква промяна от последния път. — Като гледам колко бавно расте това, май няма да се появи на бял свят преди началото на следващата година.