Господарка на Империята

— Млъкни, дърто! Мирът на това утро е свят, а ти скверниш самия живот с брътвежите си. — Хотаба се изпъчи и загледа навъсено, докато калиане не му хвърли неодобрителен поглед — тогава се обърна и забърза по задачата, точно както бе заповядала жена му.

Щом той тръгна, калиане се загърна по-плътно в халатите си срещу пронизващата мъгла и каза на Мара:

— Ще тръгнете веднага щом съберат припасите за пътуването ви. Ще вървите пеш, защото височините са твърде тежки за превоз. — Помълча, сякаш преценяваше нещо, след което добави: — Гитания, една от послушниците ни, ще действа като ваш водач през проходите. Дано боговете се усмихнат над усилията ти, лейди Мара. Не е лесна задачата, която си си поставила, защото чо-джа са свирепа раса, имат дълга памет и не прощават лесно.

Час по-късно, след като хапнаха гореща храна, Мара и единственият и придружител бяха готови за тръгване. Малка тълпа шумни деца и бездейни стопанки, предвождани от Хотаба и неговия съвет, се събраха да ги изпратят.

С тях тръгна и послушницата Гитания — слабичко момиче с кестенява коса, изгубено в обемистите гънки на наметалото на ордена си, дълга до коленете дреха, изтъкана в ослепителни шарки червено върху бяло. Имаше зачервени бузи, остър нос и палава усмивка. Докато убитите цветове на турилските поли обикновено се сливаха с околния пейзаж, дрехата на Гитания щеше да я отличава като мишена.

Люджан побърза да коментира това.

— Може би — разфилософства се той в рядък изблик на размисъл — носи труфилото си като онези птици или плодове, които са отровни, предупреждение, че магическите й сили носят възмездие на всеки, който би могъл да я нападне.

— Всъщност не, воине — отвърна му послушницата. — Ние, които се заклеваме за чираци, изпъкваме, защото трябва да ни виждат. През годините на учението ни сме длъжни да служим на всеки мъж или жена, които имат нужда от помощта ни. Наметалата са опознавателни знаци, за да ни намират лесно.

— Колко години служите като чираци при своите майстори? — попита Мара.

— Обикновено двайсет и пет. Някои така и не стигат до прехода и носят бялото и аленото до живот. Най-младият майстор в хрониките е чиракувал седемнайсет години. Бил е изключение. Постижението му не е подобрявано от хиляда години.

— Изискванията на вашите старши са тежко бреме, несъмнено — отбеляза Люджан. След като войната беше младежки занаят, трудно можеше да си представи търпението, нужно, за да прекараш половината си живот в учение.

Но Гитания не изглеждаше възмутена от тези тежести.

— Един майстор владее огромна сила и с това поема огромна отговорност. Годините му като послушник го учат на сдържаност, търпение и над всичко, на смирение, и му осигуряват време да се сдобие с мъдрост. Когато човек се е грижил за болни бебета по молба на всяка майка пастирка, с времето се научава, че дребните неща може да са също толкова или може би повече важни от великите дела на управлението и политиката. — Момичето се усмихна хитро. — Така поне ни уверяват. Годините ми все още са твърде малко, за да разбера значението на един бебешки обрив във великите обрати на вселената.