Господарка на Империята

— Ставай и се облечи бързо — тихо я подкани жената на главатаря. — Калиане дойде да обяви решението, взето в Доралес.

Огънят в огнището бе угаснал и докато навличаше студените си дрехи, Мирана сложи дърва, та Камльо да се събуди на по-топло.

Мара бързо се среса и погледна гребена. В него имаше посребрели косми. Въздъхна. Сърцето й туптеше в очакване, но мислите й отново и отново се връщаха към дома, децата и Хокану. Щеше ли изобщо да получи възможността да поправи брака си? Богове — замоли се тя, — нека не умирам в тази чужда земя. Нека Камльо се върне у дома при Аракаси.

Мара наистина виждаше надежда за тях двамата. Турилският плен беше изтръгнал Камльо от горчивия й цинизъм, накарал я беше да преоцени себе си и да разбере, че има власт над живота си.

— Побързай — подкани я тихо Мирана, за да не събуди Камльо. — Калиане не е от търпеливите.

Мара завърза сандалите на измръзналите си крака. Кой ли в империята щеше да я разпознае като Слугата, без лицето й да е боядисано и с тези прости дрехи като на кухненска слугиня? Срамно много кураж й отне, за да стане и да тръгне да се изправи пред калиане.

Спомените, върнати й в златния кръг, я безпокояха повече, отколкото смееше да признае. Ако Кевин беше тук, щеше да го коментира с ужасно грубия си хумор. Липсваше й непочтителната му склонност да се обажда в неподходящ момент, която никакви упреци не бяха успели да поправят.

Много преди да се е почувствала готова за срещата, Мирана вече я беше подкарала към площада, където чакаха Хотаба и калиане — облечена с прости дрехи, но излъчването й бе по-страховито и от това на императора.

Мара преглътна гордостта си и се поклони ниско.

— Очаквам решението на калиане.

Стари ноктести ръце я дръпнаха да се изправи.

— Изправи се. Тук поклонът е оскърбление. — Калиане изгледа Господарката на Акома с поглед, пронизващ като парчето стъкло, с което Джикан увеличаваше съмнителни печати на гилдии, за да провери автентичността им. — Лейди Мара — продължи чародейката със сухия си старчески глас, — решението ни е взето. Решихме да подкрепим каузата ти по следния начин: дава ти се разрешение да пътуваш, с едного от свитата ти, когото ти посочиш. Ще ви преведат през проходите до портите на Чака-а, града на чо-джа, където обитават техните майстори в магията.

Очите на Мара се разшириха. Забраненото! — помисли тя. Ако чо-джа можеха да раждат магове и договорът със Събранието им забраняваше да практикуват в границите на Цурануани, то много от мълчанието на царицата чо-джа се обясняваше. Възбудата й се усили.

Калиане, изглежда, долови това, защото следващите й думи бяха сурови: