Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Калиане повтори въпроса на цурански.
— Лейди Акома, дошла си тук да молиш за сила. Твърдиш, че ще я използваш за защита, за да помогнеш за общото благо. Покажи ни как стигна до това убеждение.
Мара се опита да си поеме дъх, за да отговори, и откри, че не може. Тялото й отказваше да се отзове на мисълта й. Магията спираше говора й. Паниката я доведе до гняв. Как можеше да защити намеренията си, щом заклинанието й пречеше да говори? В следващия миг усети, че мислите й също са се измъкнали от контрол. Умът й сякаш се преобърна и след това се завъртя като пумпал, играчка за детско забавление. Спомени закръжиха пред вътрешния й взор и тя вече не беше в залата на магьосниците в Доралес, затворена в някакъв магически кръг. Седеше в кабинета си в старото имение на Акома и спореше разгорещено с Кевин.
Илюзията за присъствието му бе толкова реална, че мъничката частица от ума й, която съхраняваше самосъзнанието й, закопня да намери утеха в прегръдката му. С трепет осъзна целта на истинното заклинание на турилците: нямаше да й се позволи да отговаря на никой въпрос устно.
Тези магове щяха да питат и да получават отговорите си пряко от опита й. Нямаше да й дадат възможност за оправдаване, за примиряване на изхода от всяко събитие с обяснения. Тези магьосници щяха да наблюдават действията й така, както се бяха случили, и след това да съдят. Всъщност беше изправена тъкмо пред съд и единствената й защита бяха действията, съставяли досегашния й живот.
Осъзна това в мига преди заклинанието да я завладее изцяло — и тя беше в кабинета, в онзи отдавна отминал ден с Кевин, стоеше срещу него, когато той й извика, разгорещен от гняв:
— Буташ ме като… пионка на шаах! Тук! Там! Хайде пак тук, защото така те устройва, без нито дума защо и нито секунда предупреждение! Направих каквото поиска — не заради обичта си към теб, а за да спася живота на съотечествениците си.
А след това се чу да му отговаря, със зачервено от раздразнение лице:
— Но аз те повиших в старши роб и ти позволих да ръководиш своите приятели мидкемийци. Ти използва властта си, за да се погрижиш за удобствата им. Виждам, че ядат птица джига и печено месо от нийдра, и пресни плодове с кашата от тиза.
Споменът продължи, реален като в мига, в който се беше случило, чак до самия му край в смущаващата прегръдка на страстта. Мара изпитваше разкъсващ миг на объркване, докато среща след среща връзката й с Кевин се разгръщаше, всеки ден горчиво-сладък с радости и разочарования, и трудни уроци. Принудена да види отново назад във времето, осъзна тогавашната си тесногръда арогантност. Колко удивително беше, че Кевин робът бе видял под външното й коравосърдечие нещо, което да обикне и да подхранва! Дните се разгръщаха на замайващи отскоци, докато магьосниците боравеха със спомените й. Отново преживя ужасите, докато вълна след вълна убийци биваха отблъсквани от градското й жилище в Нощта на кървавите мечове. Отново стоеше на пердашеното от бутана било на хълма и говореше с Тасайо от Минванаби. Видя как император Ичиндар прекърши жезъла на властта на Военачалника, видя издигането си до титлата Слуга на империята.
Отново видя как загина Аяки.
Милостиво последва нов въпрос и сцената се промени в ароматния обеден зной на градина с кекали, където Аракаси се унизи пред нея, като я помоли за разрешение да сложи край на живота си. Отново сподели уханния сух вечерен въздух в командната шатра на лорд Чипино в кампанията срещу пустинниците в Цубар.
Времето кръжеше, въртеше се, връщаше се назад. Една сцена застъпваше друга. Понякога се връщаше в детството си или в безмълвните зали за медитация в храма на Лашима. В други моменти понасяше жестокостта на първия си съпруг. Отново се озова пред скърбящия му баща, прегърнал внук си, вече и той мъртъв от също такова коварство.
С разкъсваща болка сподели сегашните си отношения с Хокану и неговото свръхестествено разбиране. През очите на магьосниците осъзна, че изключителните му възприятия са всъщност предвестник на скрита дарба. Малко отклонение на съдбата можеше да го е превърнало в член на Събранието, вместо в съпруг до рамото й. Колко много по-беден щеше да е животът й без него, осъзна тя. Сърцето я заболя заради нарасналото отчуждение помежду им и в кръга на истинното заклинание тя се закле да поправи неразбирателството, затаило се между тях след раждането на Касума.