Господарка на Империята

Проходът остана назад и пътеката започна да се спуска. От тази страна на планините земите бяха по-безплодни и растенията — трънливи и със сивкави листа. Според обяснението на Гитания тук валял повече дъжд.

— Облаците скоро ще се разнесат и ще можем да видим град Чака-а в далечината.

По тези склонове не пасяха кердидри, понеже растителността беше твърде трънлива, но малцината тукашни обитатели събирали растения и ги усуквали на въжета.

— Тежък поминък — каза Гитания. — Тукашните въжета са от най-добрите на здравина и трайност, но тази долина е далече и трудно се стига до крайморските пазари. Коли не могат да минат през прохода, тъй че цялото мъкнене става на товарно животно или на гръб.

Мара си помисли, че чо-джа с техните здрави крака могат да се справят с такъв товар през каменистите пътеки с лекота, непосилна за човек, но беше твърде несигурна за отношенията между турилските кошери и хората, за да предложи подобен съвет. А след това забрави мисълта си, защото пътеката зави и се спусна надолу, облаците останаха над и зад тях и тримата видяха долината, просната като килим под високото светлозелено цуранско небе.

— О! — възкликна Мара, забравила за всякакво благоприличие. Гледката беше чудо, по-изумително дори от изкусната красота, която беше видяла в Доралес.

Планините се отдръпнаха, трънливата растителност и каменните оврази се вляха в тучна тропическа долина. Полъхът на вятъра носеше аромата на цветя и плодородна пръст. Палми извисяваха разперените си корони към небето, а отвъд тях, по-нежни от златния филигран, кован от най-опитните бижутери на императора, се издигаха кошерите на чо-джа.

— Чака-а — каза Гитания. — Това е кристалният град на чо-джа.

Сякаш източени от стъкло, тънки като пръсти спирали се извисяваха от пастелни куполи, които искряха във всички цветове като скъпоценни камъни на корона. Невероятно нежни арки в розово, аквамарин и аметист обхващаха празнините помежду им. Лъскаво черни работници чо-джа, приличащи на низове обсидианови мъниста в далечината, пълзяха по тези тесни въздушни пътеки. А във въздуха прелитаха крилати чо-джа. Не бяха черни, както беше свикнала Мара, а розови и сини, нашарени с изпъкващи тъмночервени ивици.

— Толкова са красиви! — възкликна тя. — Нашите царици в Цурануани раждат само черни чо-джа. Единственият цвят, който съм виждала, беше на незряла царица, а и тя потъмня като останалите със съзряването си.

— Магьосниците чо-джа винаги са ярко оцветени — каза Гитания. — Нямате от тях в империята, защото там са забранени. За наше съжаление, Добра слуга, и за ваша вечна загуба. Те са мъдри в силата си.

Мара не отговори. Беше замаяна от гледката. Стъклените кули изпъкваха на фона на синя планинска верига, чиито върхове искряха бели под яркото небе.

— Това там е лед, нали? — предположи Люджан. — На онези върхове. Ах, колко съжалявам, че Папевайо не е тук да види това чудо! И Кейоке. Старецът изобщо няма да повярва какво сме видели, когато се върнем у дома и му разкажем.