Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Накрая видя себе си пред Хотаба, когато твърдо отказа да размени слугинята Камльо срещу свободата си. Прониза я мисъл, остра като игла, но намери в сърцето й само искреност.
Вихърът от спомени, събудени от заклинанието, се забави и до ума й достигнаха думи, изречени незнайно от кого. Бяха на турилска реч, но разбираше смисъла им.
Глас каза:
— Тя наистина е различна от другите цурани: да види чест у един роб и да признае правото на свобода на слуга дори с цената на фамилията си.
А калиане отвърна:
— Вярвах го. Иначе нямаше да я доведа тук.
Първият глас каза:
— И все пак интересува ли ни благополучието на цураните?
Друг глас в ума й отвърна:
— Справедливо управлявани съседи е нещо желано и може би…
А друг ум заяви:
— Но има удобна възможност да се поправи голяма несправедливост…
Още думи и думи, които сякаш се сляха и размътиха; някой спомена за риск; друг заговори за чо-джа.
Слухът на Мара заглъхна. Изведнъж усети слабост в коленете. А след това златният кръг от светлина, който я държеше затворена, се стопи и тя залитна.
Силните ръце на калиане я задържаха.
— Свърши се.
Безсилна като бебе и засрамена, щом усети, че е плакала в спазмите на заклинанието, Мара се помъчи да възвърне рухналото си самообладание.
— Убедих ли ви?
— Не. Това ще се обсъжда през нощта — отвърна Калиане. — Ще научиш решението ни на сутринта. Сега ще те върна на Мирана, която ще се погрижи да си починеш.
— Бих предпочела да изчакам тук — възрази Мара, но й липсваше воля да се възпротиви. Силата я напусна и тя не видя нищо повече — освен мрака като нощ сред звезди.
21.
Решение
Мара се събуди.
Беше тъмно. Вдиша аромата на горящи брезови цепеници и по-наситената миризма на вълна от кердидра. Над главата й имаше дървени греди, смътно откроени в слабата червеникава светлина от огнището. Беше загърната в одеяла.
Главата я болеше. Споменът за събитията се върна бавно, а след това те потекоха на порой, щом видя кошницата с чепкалото на Мирана. Спомни си разходката до хлебарницата и подобното на сън пътешествие до Доралес. Надигна се рязко.
— Лейди? — обади се колеблив глас.
Мара се обърна и видя Камльо, гледаше я загрижено.
— Добре съм, прекрасно цвете — промълви тя, като прибягна, без да помисли, до думите на Люджан.
Камльо изобщо не трепна от това обръщение. Вместо това се измъкна от завивките си и се просна в покорен поклон върху рендосаните дъски на пода.
Мара не беше поласкана, а притеснена, макар слуги и роби да бяха правили същото през целия й живот. Такъв беше цуранският обичай — да се покаже безрезервна вярност, за да е доволен господарят. Само че след преживяното в магическия златен кръг й призля от тази традиция.
— Стани, Камльо. Моля те.
Раменете на момичето се сгърчиха под реката от светла коса.
— Лейди — каза тя отчаяно, — защо постави мен пред самата си фамилия? Защо? Не струвам чак толкова, разбира се, че да не можеш да ме размениш с тези турилци и да опазиш децата си.
Мара въздъхна, изви уморено гръб и хвана протегнатите китки на Камльо. Дръпна я към себе си, но без успех, заради изтощението от истинното заклинание.
— Камльо, моля те, изправи се. Тревогата за децата ми е над всичко, разбира се, но не мога да търгувам с живота на друга свободна личност дори и заради оцеляването на тези, които обичам. Ти не си приела моята чест за своя. Не си задължена към дома Акома.
Камльо се остави да я вдигне. Бе загърната в нощен халат, твърде голям за нежното й тяло. Сви се в края на постелята. Очите й бяха дълбоки като ями в сумрака. Мара се огледа и видя, че са в стаята за шиене на Мирана: имаше малък тъкачен стан и струпани около него кошове с прежда и плат. Докато се мъчеше да преодолее травмата от наново преживяното минало, причинена й от Истинното заклинание, бившата куртизанка проговори:
— Аракаси… Направи това заради него, нали, господарке.
Уморена до кости, но изпълнена със състрадание, Мара поклати глава.
— Нищо не съм направила заради Аракаси. Макар че той многократно се е жертвал за фамилията ми.
Камльо не изглеждаше убедена. Мара загърна раменете си с одеяло и седна срещу момичето.
— Не си задължена по никакъв начин на моя Главен шпионин. — Подчерта думите си с жест. — Ще повтарям това, ако трябва, докато остарееш и оглушееш, или докато благоволиш да ми повярваш.