Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Тогава да ги посрещнем.
Докато се изкачваха към билото, Ерик попита:
— Кой друг е на този фланг?
— Старият ти приятел Алфред. Неговата рота е на север от нас, а след това са Харпър и Джером, който държи края на линията. Търнър е на юг от нас, след него е Фрейзър, а после е командата на принца.
Ерик се усмихна.
— С такива сержанти как можем да загубим?
Джедоу се ухили.
— Как, наистина.
Ерик погледна надолу по склона и каза:
— Много мъже ще загинат заради двайсет разкрача пръст.
— Наистина — отвърна Джедоу. — Но ако онова, което капитан Калис ни каза в Новиндус, е вярно, тези двайсет разкрача са много важни.
— Без съмнение. — Стрелците откриха огън и Ерик се напрегна; чакаше първият мъж да се приближи, за да влезе в схватка с врага и да се свърши веднъж и завинаги.
А после, сякаш изникнали изпод земята, се появиха нападащите и битката започна.
Пъг се намръщи.
— Да отключиш Камъка на живота? Как предлагаш да стане това?
— Какво значи това? — попита Томас, загледан в сина си. — Това ще освободи ли валхеру?
Калис поклати глава и въздъхна, сякаш беше много уморен.
— Не знам. Не знам и как да отключа силите вътре в това нещо. — Той посочи пулсиращия зелен камък със забития в него златен меч. — Но просто знам, че щом започна, ще мога да манипулирам скритите в него енергии.
— Откъде знаеш? — попита Накор.
Калис му се усмихна:
— Както ти толкова често обичаш да казваш, просто го знам. Но започна ли, възможно е да не мога да спра, затова искам да съм сигурен, че върша нещо правилно. — Посочи камъка. — Това е нещо, което никога не е трябвало да бъде позволявано.
Томас потърка брадичката си.
— Ашен-Шугар каза общо взето същото на Дракен-Корин.
— Това е причинено от Войните на хаоса — каза Накор.
Всички погледи се обърнаха към него. Томас попита:
— Откъде знаеш?
— Помисли. Ти имаш памет на валхеру. Защо е бил създаден Камъкът на живота?
Томас остави ума си да се зарее в спомените, идващи от едно същество, мъртво отпреди много векове. И изведнъж спомените го заляха.
Дойде зов. Ашен-Шугар седеше сам в залата си, дълбоко под планината. Златният дракон Шуруга спеше под огромната вертикална шахта, даваща му достъп до небесата на Мидкемия.
Зовът беше странен, различен от всичко, което бе чувал. Беше като боен призив, но лишен от онази жажда за кръв, която сбираше Драконовата орда да полети през звездите за грабеж и плячка. В своята зала Ашен-Шугар бе усетил, че се променя — едно присъствие, някакво същество на име Томас бе дошло при него, в мисълта му, от някакво далечно място. Според естеството си той трябваше да изпита гняв, да реагира убийствено срещу присъствието в ума си, но това същество, Томас, бе сякаш част от самия него, толкова естествена като лявата му ръка.
С мислена команда той събуди Шуруга и скочи на гърба на огромния звяр. Драконът литна и се понесе над планинската твърд, царството на Владетеля на Орлови предели.
Полетя на изток, над планинската верига, която след време щеше да е позната с името Сивите кули, и над други ридове, които щяха да наричат планините Каластий, към една огромна равнина, където се събираше неговата раса. Пристигна последен.
Подкара Шуруга в кръг и му заповяда да се спусне. Всички валхеру чакаха най-могъщият от тях да кацне. В средата на кръга стоеше фигура, облечена в бляскави черно-оранжеви доспехи — Дракен-Корин, който наричаше себе си Господаря на тигрите. Две от неговите същества, приучени с магия да ходят изправени и да говорят, стояха от двете му страни озъбени и скръстили пред гърди яките си ръце. Ала за Владетеля на Орловите предели те бяха обект на пълно безразличие. Въпреки свирепия си вид тези нищожни същества не бяха опасност за един валхеру.
По общо мнение Дракен-Корин беше най-странният от своята раса. Имаше разни идеи за нови неща. Никой не знаеше откъде му идваха тези идеи, но беше обсебен от тях.
Томас примигна.
— Дракен-Корин! Той беше различен!
— Никога ли не си се чудил защо? — попита Накор.
— Не. Искам да кажа, Ашен-Шугар никога не се чудеше защо.
— Валхеру, изглежда, са били раса с удивителна липса на любопитство. Както и да е, какво си спомняш?
— Спомням си, че бях призован.
— За какво? — попита Пъг.
— Дракен-Корин призова расата и обяви, че редът на вселената се променя. Старите богове, Ратхар и Митхар, са избягали… — Очите на Томас се разшириха. — Той каза: „или са свалени“!
— Свалени? — удиви се Миранда.
— От Контролиращите богове! — поясни Доминик.
— Почакайте! — каза Томас. — Нека да си припомня! — И пак затвори очи.