Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
В този момент Арута, лорд Венкар и двамата му сина влязоха в помещението.
— Арута — каза Патрик. — Вашето пристигане е много навременно. Искам да поемеш ръководството на администрацията на града. Ще заключим портите и ще ни е необходим контрол над консумирането на храна. И се погрижи да не се допуснат никакви компромиси със сигурността ни заради заминавания или контрабанда. — Обърна се към Манфред. — Ти отговаряш за цитаделата, което е в правото ти, но аз ще ръководя военните действия.
Манфред кимна.
— Да, ваше височество.
Принцът се обърна към Ерик.
— Ерик, искам да заминеш на север и да поемеш командването на северната отбранителна линия. Ако югът е толкова слаб, колкото се боя, искам да съм сигурен, че няма да има пробиви на север. — Той се взря в очите на Ерик и каза: — Освен ако не ви отзовем, бийте се до последния човек.
— Слушам — каза Ерик и без да чака повече заповеди, бързо излезе.
След час вече се придвижваше по един от новопостроените пътища, всечен в източните склонове на планините, само на десетина метра под билото на рида. По върховете над него се виждаха отбранителните съоръжения. Личеше, че мъжете са в готовност — тичаха насам-натам, разнасяха запаси, крещяха команди и подготвяха оръжията си. Боевете все още не бяха започнали, но Ерик разбираше, че врагът се приближава.
Яздеше с все сила и оглеждаше всяка стъпка по рида горе.
Целият фронт беше с дължина от сто мили, грубо по петдесет от всяка страна на Даркмоор. Северният команден пост бе разположен на двайсет мили от града и Ерик стигна там по обед.
Джедоу Шати стоеше пред една шатра, явно отчаян, с някакъв нисък мъж, облечен в табарда на Лориел. Когато Ерик влезе в лагера, Джедоу възкликна:
— Ей, толкова се радвам, че те виждам!
Ерик подаде юздите на коня си на един войник и попита:
— И защо?
Джедоу кимна към другия мъж.
Мъжът — нисък, с квадратна брада, късо подстригана сива коса и квадратна челюст — каза:
— Кой сте вие, по дяволите?
Ерик чак сега забеляза, че е облечен в синята туника и жълтия клин — беше оставил униформата си в Даркмоор. Огледа набързо дребния мъж и отвърна:
— Вашият командир. А вие кой сте, по дяволите?
Мъжът примигна.
— Аз съм граф Лориел! — После сниши глас. — А вие сте?
— Рицар-капитан фон Даркмоор. От специалната команда на принца. И ми е възложено да командвам северния фланг.
— А, това тепърва ще видим — каза мъжът и лицето му почервеня. — Аз съм заклет васал на херцога на Ябон и приемам заповеди от принца на Крондор, но няма да търпя тази ваша „специална“ армия и подскачащите ви офицерчета! Ще сляза в Даркмоор да говоря с принца лично.
— Милорд — каза Ерик с тих, но твърд тон.
— Какво?
— Приятна езда.
Мъжът си тръгна, а Джедоу избухна в смях.
— Ей, тоя дребосък ми беше като пришка на задника. Дано се задържи там поне месец.
— Като знам в какво настроение беше принцът, когато напуснах, подозирам, че няма да прояви особена симпатия към протестите му. Е, какво е положението тук?
— Доколкото мога да преценя, на север оттук имаме шест непокътнати роти, с обилни запаси в подножието на рида. Някои от момчетата са доста поочукани, били са се по северния фронт последния месец, но има и някои свежи резерви, така че общо взето сме в добра форма. Лошата новина е, че срещу нас е Дуко.
— Чувал съм за него. Какво знаем?
— Не много. Слухове. Някои неща, чути от пленниците. Умен е, оцелял е там, където други като Гапи не са могли, и все още е в състояние да командва голям контингент. Наистина, не знам. Струва ми се, че е най-добрият след Фадавах.
— Е, добре — каза Ерик. — Мисля, че нашата работа сме си я свършили.
Джедоу се ухили.
— Добрата част е, че ние сме там, където искат да са те, а те не са.
— Имаш щастливата дарба да виждаш нещата в перспектива — каза Ерик.
— Какви са заповедите?
— Прости. Убиваш всеки, който се качи по този склон.
— Обичам простите неща — каза бившият наемник от Долината на сънищата. — Писна ми от това отстъпление.
— С него приключихме — каза Ерик. — От този момент, ако отстъпим, сме загубили.
— Добре — каза Джедоу, — значи ще се постараем да не отстъпваме.
Прозвуча тръба и Джедоу каза:
— Изглежда, идват.
Ерик извади сабята си.