Войната на Калибан

Най-лошият вариант беше протомолекулата да е постигнала такъв напредък в преобразуването на хората, че корабът да е пълен със смъртоносни хибриди като онзи, с когото се биха в товарния отсек. Това би била безнадеждна ситуация, затова той предпочете да не вярва, че е истина. Пък и на Ерос протомолекулата не бе създала никакви войници. Милър не бе имал време да му обясни с какво се е сблъскал там, но беше прекарал доста време на станцията в търсене на Джули, без да съобщи, че нещо го е нападнало. Протомолекулата беше невероятно агресивна и настъпателна. Можеше за часове да убие милион хора и да ги превърне в резервни части за онова, върху което работеше. Но атакуваше на клетъчно ниво. Действаше като вирус, не като армия.

„Продължавай да си го повтаряш“, помисли си Холдън. Така онова, което се канеше да стори, изглеждаше възможно.

Извади от шкафчето малък полуавтоматичен пистолет и кобур за него. Наоми го гледаше, докато зареждаше пълнителя на оръжието и вземаше три резервни, но не каза нищо. Холдън тъкмо бе вкарал последния патрон в последния пълнител, когато в отделението доплува Еймъс, теглейки след себе си голям червен скафандър.

— Този е най-добрият, капитане — каза той. — За наистина кофти случаи. Би трябвало да е предостатъчен за радиационното ниво в онзи кораб. Може да защити човек в продължение на шест часа, но тъй като запасът от въздух е само за два, това не е проблем.

Холдън огледа скафандъра. Горният му слой беше от дебел гъвкав материал, подобен на гума. Би могъл да го защити от нападение с нокти и зъби, но нямаше да спре нож или куршум. Въздушният резервоар се намираше под антирадиационния слой и образуваше голяма, неудобна гърбица. Трудността, с която придърпа скафандъра към себе си, а после го спря, му подсказа, че масата му е значителна.

— Няма да се движа особено бързо в това чудо, нали?

— Не — призна с гримаса Еймъс. — Те не са направени за престрелка. Ако полетят куршуми, спукана ти е работата.

Наоми кимна, но не каза нищо.

— Еймъс — рече Холдън, когато механикът понечи да си тръгне, и го хвана за ръката. — Щом кацнете на повърхността, сержантът командва. Тя е професионалистка и това е в нейната област. Но искам от теб да пазиш Пракс, защото той е нещо като идиот. Единственото, за което те моля, е да измъкнеш благополучно този човек и момиченцето му от луната и да ги докараш на кораба.

За миг Еймъс изглеждаше засегнат.

— Ама разбира се, капитане. Всичко, което се добере до него или до детето, първо ще е убило мен. А това не е лесна работа.

Холдън прегърна набързо едрия мъж.

— Жал ми е за всичко, което се опита да го направи. Никой не би могъл да иска по-добър член на екипажа си, Еймъс. Просто исках да го знаеш.