Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Знаете ли, че този град никога не е бил превземан? Моят дядо го държал срещу дядото на Янус цяло лято и накрая обсаждащите станали по-гладни и болни от обсадените и се върнали в Азраел, само дето половината им армия била измряла пред стените. Янус, който беше по-умен от дядо си във всяко отношение, изобщо не се опита да превземе града. Вместо това години наред вилня из васалството и в крайна сметка това свърши работа.
— Какво ще попречи на воларианците да направят същото? — попита Велис.
— Нищо. Абсолютно нищо. — Чичо Сентес обърна гръб на прозореца и се усмихна на Рева. — Ти, мила моя племеннице, също си свободна да вземеш…
— Какъв е планът, чичо? — прекъсна го тя, преди да е довършил.
Непознато изражение се разля по лицето му — той я гледаше в очите, а устните му, оцветени в червено от виното, се разтеглиха в доволна усмивка. „Гордост — осъзна след миг Рева. — Той се гордее с мен.“
— Когато за пръв път отидох за по-дълго в двора на крал Янус — каза след кратко мълчание васалният лорд, — преди да придобия вкус към виното и други порочни наслади, много обичах игрите. Най-вече игрите с карти. В Азраел играят една много сложна игра, казва се Войнишки блъф. В тази игра победата зависи най-вече от умението ти да залагаш. Ако заложиш твърде много, противникът ти ще разбере, че имаш силни карти, ако заложиш твърде малко — ще се досети, че блъфираш. Сигурно съм изиграл хиляди игри, при това добре, като се има предвид колко пари спечелих. Накрая никой не искаше да играе срещу мен, затова си намерих други забавления.
— И — каза Велис — колко смяташ да заложиш сега?
— Войнишкият блъф носи името на една конкретна подредба — Лордът на остриетата и петте карти от армейската група. Дори останалите играчи да държат в ръката си много силни карти, играта е твоя, ако държиш Войнишкия блъф. — Отиде при Велис и я прегърна. Рева видя как ръцете на жената се свиха в юмруци върху туниката му, толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха. Чичо Сентес се дръпна назад и я целуна нежно по бузата. — Възнамерявам да заложа всичко, милейди, защото подозирам, че Лордът на остриетата ще се падне на нас.
Командирът на алторската градска стража стоеше висок и с изправен гръб, нагръдникът му грееше излъскан, дългите му сиви мустаци бяха вчесани грижливо. Зад него в строй стояха шестстотинте мъже от стражата, всичките излъскани и изпънати като него. До тях се редяха четиристотинте мъже от домашната гвардия на васалния лорд, всичките високи близо два метра, както повеляваше традицията. „Хиляда мъже да удържат града — помисли си Рева, докато чичо ѝ се качваше отзад в една каруца. — Невъзможно.“ Макар често да бе вдигала оръжие, никога не бе участвала в голяма битка, затова нямаше опит, с който да подкрепи това свое заключение, но разказът на кавалериста не оставяше почти никакво място за оптимизъм.
Мобилизацията беше обявена преди по-малко от час, войниците се бяха събрали на настлания с чакъл параден плац до казармите. Слуховете вече бяха плъзнали — още щом кавалеристът се бе появил на градската порта, — така че мъжете тук несъмнено подозираха, че става нещо лошо, ала по лицата им не се четеше друго освен хладното самообладание на войници, които служат отдавна и са привикнали с желязната дисциплина на службата си. Вятърът беше силен, вдигаше прах и развяваше плащове и знамена, затова чичо ѝ повиши глас да го надвика:
— Ще има война — започна той. — Война непредизвикана и несправедлива, донесена на бреговете ни от най-противната раса, която светът е родил. Не ви моля за лоялност, не се опитвам да ви убедя в каквото и да било. Просто ви казвам, че трябва да се изправите лице в лице с врага и да се сражавате сърцато, и ако имате късмет, ще срещнете смъртта, а ако нямате — ви чака робство. Защото нашият враг други дарове не носи. Днес сте свободни. Приберете се у дома при семействата си. Погледнете жените си в лицето и ги вижте изнасилени. Погледнете децата си и ги вижте мъртви. Погледнете града и го вижте опожарен, изтърбушен, празна черупка. А утре сутрин ще трябва да решите дали ще застанете редом с мен и моята храбра племенница в защита на своя град.
Обърна се да слезе от каруцата, но спря изненадан насред крачка, защото сред войниците се надигнаха гласове, едва няколко в началото, но все повече с всеки миг, а после всички войници вече крещяха като един, размахваха юмруци и мечове във въздуха. Рева местеше поглед по лицата им в редиците и виждаше предимно страх и пот, ала и нещо друго. „Не е кураж. Отчаяние… или надежда може би? Откриват надежда в думите на един пияница.“
Командирът на градската стража пристъпи напред, докато васалният лорд слизаше от каруцата, и отдаде чест.