Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Лорд Арентес? — Чичо ѝ го погледна въпросително.
— Знам, че говоря от името на хората си, милорд — каза мъжът с официален тон, изпънал гръб. — Нямаме нужда от ден за размисъл. Отбраната на града ни не може да чака цял ден.
— Както желаете. Без съмнение ще възникнат въпроси. — Протегна ръка на Рева. — Лейди Рева ще бъде с вас по време на подготовката, така че всички въпроси отправяйте чрез нея.
Възрастният офицер стрелна Рева с изпитателен поглед, само за миг, толкова кратък, че тя не успя да прецени реакцията му, но в тона на следващите му думи долови известно колебание:
— Както нареди милорд.
Чичо Сентес се наведе да я целуне по бузата и прошепна:
— Дръж го под око вместо мен.
— Бих искала Аркен да ми помага — каза тя.
— Ще ти го пратя. — Васалният лорд се върна в каретата си и я остави сама с лорд-командира.
— Мислех да обиколя стените, милейди — каза той. — Ако искате, елате с мен.
Стените бяха изградени от гигантски гранитни блокове, всеки по-висок от нея, които се крепяха един върху друг по силата на собствената си тежест.
— От четиристотин години стоят така, милейди — отвърна лорд-командир Арентес в отговор на въпроса ѝ. — В долните редове има пукнатини, но въпреки това съм готов да се обзаложа, че ще издържат още четиристотин години.
Рева си спомни една от историите за подвизите на Ал Сорна по време на войната в пустинята. Подробностите бяха неясни, а самият Ал Сорна не бе пожелал да отговори на нито един от въпросите ѝ за онези дни, но Рева знаеше, че алпиранците са изпратили някакви гигантски машини срещу града, който той бе завладял.
— Няма ли машини? — попита тя. — Механизми, способни да сринат дори такива стени?
Арентес се подсмихна. Вървяха покрай бойниците, където мъжете му струпваха оръжия.
— Не и такива стени, уверявам ви. Повечето замъци може и да паднат пред обсадните машини, но стените на Алтор са устояли срещу най-големите устройства, които хитроумните азраелци са пращали срещу града. Не, битката ще я спечелим тук — каза той и удари с ръка един от зъберите по ръба на стената. — За да превземат града, ще трябва да се изкатерят по стените, а когато го направят… — Подсмръкна и присви очи. — Е, тогава ще открият, че този път нямат насреща си азраелци.
— Аз съм азраелец — каза Аркен. — А ако не греша, има поне още двеста мои сънародници, които живеят тук.
— В такъв случай, млади човече, искрено се надявам, че ще се бият по-добре, отколкото Кралската гвардия се е била за васалството им.
Аркен си пое дъх да отвърне, но Рева го спря с жест.
— Говори се, че воларианската армия е огромна — каза тя. — А ние разполагаме едва с хиляда мъже.
— Така е — призна с въздишка Арентес. — Ще ми се лорд чичо ви да мобилизира в отбраната всички мъже, които могат да носят оръжие. Не само в града, а и на територията на васалството, докато още има време.
— Ами семействата им? И тях ли ще приберем зад стените?
— Едва ли. Обсадите се печелят не само с оръжие, а и с глад. Колкото по-малко усти за хранене има зад стените, толкова по-добре.
— Значи просто ще ги оставим на милостта на воларианците, докато мъжете им се сражават за нас?
— Така е на война, лейди Рева. А ние кумбраелците добре знаем каква е цената на всяка война и как да я платим.
— Вие няма да платите нищо — изтъкна Аркен. — Вие ще сте на завет зад тези ваши непробиваеми стени.
Арентес настръхна.
— Милейди, негова милост васалният лорд едва ли ви е позволил да държите този азраелски селяк до себе си, за да обижда офицерите от стражата му.
„Този тип е надут глупак“ — реши Рева. Наклони глава и се усмихна.
— Моля ви за извинение, милорд. Да продължим обиколката?
До вечерта лейди Велис бе добавила още три хиляди мъже към общата бройка на войската, като приблизително половината се стекоха с личното си оръжие — основно дълги лъкове и кинжали. Куриери потеглиха към всички краища на васалството със заповед всички мъже на подходяща възраст да се явят до три седмици в Алтор. По настояване на Рева в заповедта бе включен параграф, който предлагаше убежище зад градските стени на всеки, които реши да го потърси. Велис бе възразила, повтаряйки аргументите на Арентес, но васалният лорд подкрепи Рева.
— Ако не можем да предложим защита на собствените си хора, каква полза имат те от нас? — попита той. Нещо в погледа му обаче подсказа на Рева, че чичо ѝ си прави някаква сметка, и тя се запита дали нейните благородни подбуди не обслужват някаква по-дълбока негова цел.