![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Престорената усмивка върху лицето на Клара замръзна. Изопна се и се втвърди, заприличвайки повече на гримаса, когато тя се втренчи в мен. Преподавателят ни влезе и призова за вниманието ни. Клара преглътна и отговори със скован, тих глас:
— Грешиш. Живеех в Касапския квартал. Усмихнах й се в отговор със слънчево изражение, на което Аделейд би завидяла. Не споменах нищо повече за Изворния район по време на часовете. Не споменах нищо по въпроса на вечеря. Клара цял ден не можеше да откъсне очи от мен, а когато най-накрая ни разпуснаха от занятия вечерта, тя си проправи път към мен, докато всички се изкачвахме с лъкатушене по стълбите. Хванах Аделейд под ръка и много високо поканих Силвия и Розамънд да учат с нас. Държах хората близо до себе си чак докато стана време за лягане, като нито за миг не дадох шанс на Клара да ме хване насаме.
На закуска лицето й беше толкова пепеляво, че мистрес Мастърсън я попита дали е болна. Клара поклати глава, все още наблюдавайки ме. Престорих се, че не забелязвам, и потънах в разговор с Тамзин, докато изражението й внезапно се изпълни с тревога. Тя вдигна поглед към нещо зад мен и когато се обърнах, видях Джаспър да влиза бодро в стаята. Не ни бяха предупредили, че ще ни посети.
— Добро утро, момичета — каза той с по-весел тон от онзи, с който обикновено го чувах да говори. Взе няколко хлебчета и ги уви в платнена салфетка. — Простете, че не се присъединявам към вас, но днес ще трябва да се храня в кабинета си. Ще говорим повече по-късно.
От неспокоен погледът на Тамзин стана предпазлив и видях как мислите й се завъртяха като вихър. След като нищо забележително не се беше случило след изненадващото оценяване на езиковите ни познания, тя най-сетне беше спряла да дава гласно израз на страховете си… но знаех, че все още ги изпитва.
— Това е — промърмори тя. — Предупредих ви. Аделейд я потупа по ръката и се усмихна успокоително, но без резултат.
— Тамзин, той се отбива постоянно. Нормално е. Тамзин просто поклати глава.
Беше уикендът и учебните занятия вече не можеха да ме предпазят от Клара. Нямах обаче нищо против. Бях искала да я избягвам само достатъчно дълго, за да й докарам параноя. Сега беше време да нанеса удара.
— Защо попита за Изворния район? — изсъска тя, като ме дръпна в един тих ъгъл по-късно през деня.
— Просто ми се стори, че чух как споменаваш, че често си ходила там. — Гласът ми подражаваше на ангелския тон, с който си служеше тя. — И че си виждала един аптекар на Хайтауър, когото познаваш много добре. Сега обаче осъзнавам, че сигурно съм се объркала. Аптекарите са през няколко улици оттам, нали? Хайтауър е изцяло жилищен район. Множество хубави домове. Много изтънчени господа — и техните семейства.
Клара пребледня, а после лицето й стана яркорозово:
— Не знам каква игра играеш…
— Знаеш точно каква игра играя — зарязах сладкия тон. — Знам, Клара. Знам всичко за услугата, която Джаспър е направил на господин Уейкфийлд, и ако отново тормозиш мен или когото и да е в тази къща, всички ще узнаят за онази услуга. И вече нямам предвид просто клюки. Ако кажеш или направиш нещо, което не ми харесва — ако дори погледнеш в посока, която не ми харесва — всичко това ще излезе на бял свят.
— Никой няма да повярва…
— Имам доказателство. — Това не беше съвсем вярно, тъй като не можех да открадна книжата от кабинета на мистрес Мастърсън, но самоувереното ми държание бе убедително, както и загадката откъде изобщо знаех за всичко това. — Когато видят това доказателство, всички ще повярват — и Джаспър няма да е доволен. Приятно прекарване на остатъка от деня.
Оставих я там зяпнала и трябваше да се възпра да не се ухиля като идиотка. Специалната забележка, надраскана в досието й — с почерка на самия Джаспър — гласеше:
Приета като услуга кът Мартин Уейкфийлд след многократни простъпки срещу морала в дома ту в Хайтауър. След като е разкрита от госпожа Уейкфийлд, се налага Клара да бъде незабавно отстранена. Тя е красива и умна и ще се впише добре тук. Достатъчно умна е да знае какъв късмет е извадила, и се съмняват, че ще повтори това поведение. Все пак, колкото по-скоро я омъжите, толкова по-добре.
С няколко запитвания до Седрик бях научила останалите подробности. Той не знаеше нищо за миналото на Клара, но беше чувал за Мартин Уейкфийлд. Той беше виден бизнесмен и притежаваше аптеки в квартали из целия град. Не можеше да рискува скандал.
Нямах много време да ликувам заради победата си, защото обзетата от трескава възбуда Тамзин ме намери няколко минути по-късно. Сграбчи ме за ръката: