![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
– Ако смятате, че лицето ми ще стане част от колекцията ви от смъртни маски, ще останете разочарована.
Тя се обръща към господин Лъвхарт.
– Може би ще можем да се споразумеем някак? Обичайната такса, разбира се. Имам едно свободно място над камината. – Поглежда към Голиат: – Има изглед към градината.
– Госпожо, моля ви. Възнамерявам да съм жив още дълго време – изръмжава Голиат.
Малкият часовник на камината звънва деликатно. Смъртните маски си шепнат помежду си. Една от тях се обръща направо към мен и аз тихо изговарям думите: „Леля Роузбъд“.
Господин Лъвхарт изглежда стреснат.
– Какво казахте?
– Леля Роузбъд – повтарям. Смъртната маска се усмихва. – Трябваше да я убиете.
Маските се смеят. Господин Лъвхарт стисва ръба на масата; чайникът се клати.
– Може би ще имате друга възможност.
Той се успокоява.
– Умно момиче.
Госпожа Фоксглав събира празните чаши.
– А сега ще разгадая чаените листа – другата ми голяма страст. Допийте си, господин Лъвхарт.
Той си допива чая и подава чашата си. Тя първо оглежда своята, като я върти в ръка и разглежда утайката.
– Ами явно ще ме сполети нещо внезапно и неочаквано.
Господин Лъвхарт вади един сребърен пистолет от жилетката си и я застрелва в главата. Тя пада на голяма купчина на пода, а лавандуловият и кекс се изхлузва от масата подир нея.
Голиат се изправя като защитна стена пред мен.
– Лимоновият кекс беше малко сухичък, не мислите ли? – отбелязва господин Лъвхарт. – Време е да потегляме.
Чуваме как отвън пристига карета.
– Застреляхте я, защото кексът беше незадоволителен? – пита Голиат озадачен.
– Разбира се. Аз съм ценител на домашните сладкиши. Хайде, елате – и махва към вратата.
– Вие сте луд! – виква Голиат.
– Разбира се.
Смъртните маски гледат как си тръгваме, доволни като едри тикви на полето.
– Трябва да ви предупредя. Моята карета не разбира идеята на времето – казва господин Лъвхарт и намества ръкавелите си.
– И какво точно искате да кажете с това? – пита Голиат.
– Качете се. Да се повозим. – Покланя се закачливо.
Каретата е тапицирана с червена коприна, агресивна като кърваво местопрестъпление.
Конете изцвилват и потегляме; каретата се тресе, движи се в мрак. Земята наоколо се изменя в адски пейзаж, морето почернява от издути трупове, които се носят по пенестите му хребети. Виждам един ангел да пада от небето, с черни крила и викове. Пада на купчина покрай пътя, с потрошени кости, огромните му криле – кървава маса от счупени структури.
– Опа! – казва господин Лъвхарт и дърпа завесите, които са от червена коприна.
Голиат ме държи здраво и го гледа злобно, чакайки обяснение.
– Пряк път – отговаря той. – С мъничко черна магия.
Нямам сърце, така да се каже. Съставен съм от тъмна материя и часовникови механизми. Тикам, такам. Пристигнах от Подземния свят, защото търся нещо. Тик-так. Много скъпоценно нещо. Съдържа време, съдържа нещо, което искам.
Един бог е станал часовник. Един часовник е станал момиче. Малка проклета метаморфоза. Вече наистина много огладнях.
Я
ж
Я
ж
Я
ж
Тик-так.
VI
Изплуваме от мрака. Розово озарява нощното небе, докато каретата ни се движи по селските пътища. Това е розовото на Египет, цвърти. Мисля, че пирамидите са били огромни машини на времето, където тялото на краля е било транспортирано до Земята на мъртвите и черната слуз в реката на Подземния свят. Помня как веднъж видях погребалната камера на един крал и съкровищата му, които бащата на Голиат беше открил – ветрила от щраусови пера, абаносови статуи, саркофаг от чисто злато.
В гробниците имаше вълшебни лампи, които да помагат на краля в Подземния свят, да му помогнат да мине покрай демоните, които пазят портите. Ако се провалиш в изпитанието, демон изяжда душата ти.
Защо при тези думи се сещам за господин Лъвхарт? Той крал ли е? Дали се скита в Подземния свят и се стреми да запази душата си? Проклетият, красив, луд господин Лъвхарт. Вие сте изпълнен със сърца. Изскачат от очите ви, падат в краката ви като отрязани глави. Червата ви са червени панделки. Сърцето ви е роза. Виждам ви, господин Лъвхарт. Виждам какво ви е направил. Убил е част от вас. Погребал ви е под дълбоката земя, погребал ви е жив.