Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Намеквате, че ви е нужна помощта ми ли?

— От това, което чух за вас, разбирам, че обичате да помагате на полицията. Казаха ми, че когато някой случай ви заинтригува, нищо не е в състояние да ви попречи да се намесите в разследването.

— Едва ли това е всичко, което са ви казали. Предполагам, че в момента цитирате комисар Крофорд и че той не го е изрекъл като комплимент. Но ако ви трябва помощта ми, ще направя всичко, каквото мога. Разбира се, че ще го направя.

— Не ми е нужна помощта ви — каза Хусейн. — От вас искам да изпълните гражданския си дълг.

Фрида вдигна поглед към Хусейн. Тъмните й очи светнаха сурово, лицето й пребледня, тя стисна зъби.

— Добре — изрече Фрида с толкова тих глас, че Хусейн се наведе напред, за да я чуе. — Това може би не е помощта, която очаквате, но мисля, че знам кой е убил Санди.

— И кой го е убил?

— Един човек на име Дийн Рийв. — Фрида млъкна за момент, сякаш очакваше реакция. — Аз не съм полицай, но когато някой посочи името на човек, когото подозира, че е извършил убийство, което се разследва, очаквам от вас поне да си извадите бележника и да си запишете това име. В противен случай то може да не се появи в протокола, а аз държа да бъде протоколирано.

— Не е нужно да го записвам. Прочетох досието ви.

— Изненадана съм, че имам полицейско досие. Никога не съм била подвеждана под съдебна отговорност.

— Е, ако вземете информация оттук-оттам, разпечатате я и я съберете на едно място, се получава досие. И едно от нещата, което се появява във вашето досие, са постоянните ви обвинения срещу Дийн Рийв за извършването на различни убийства и нападения. Проблемът обаче е, че Дийн Рийв е мъртъв от пет години.

— Щом сте чели досието, значи би трябвало да знаете, че не вярвам, че той е мъртъв.

— Наясно съм с това.

— Дийн Рийв е все още жив и е много опасен. Обсебен е от натрапчивата идея да не ме изпуска от очи, изпитва перверзното желание да ме пази и може би да ме контролира. Ако е решил, че Санди ме притеснява, лесно би го убил. Би го направил с удоволствие. — Тя притвори очи за момент, отвори ги отново и впери поглед в Хусейн, очаквайки коментара й.

— Чух това, което казахте — обади се накрая Хусейн.

— Единственото, за което ви моля, е да погледнете досието ми през вашите очи, а не през очите на Крофорд или на Брадшо.

Хусейн се изправи.

— Добре — отвърна тя. — Така да бъде. Но очаквам от вас да сте честна и откровена с мен.

— Честна и откровена? — повтори Фрида. — Не виждам причина да се съмнявате.

— Казах ви. Прочетох досието ви.