Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 130
Перейти на страницу:

При това положение се принуди да се предаде. Затътри се към апартамента си. Взе повторен душ, изми си зъбите и глътна три от таблетките, които му бе изписал лудият лекар: кафява, синя и розоволилава. Сетне се сгуши в постелята. Угаси лампата, нямаше намерение да пише никакво прощално писмо, и заспа, сякаш някой го бе цапардосал с капак на тенджера.

Когато се събуди, часът беше четири сутринта. На ясното синьо небе грееше безпощадно слънце, а Бекстрьом се чувстваше дори по-мизерно, отколкото на заспиване снощи.

Направи силно кафе и се наля с три чаши на крак. Нагълта остатъците от зеленчуците и завърши с още една бутилка минерална вода. После излезе и извървя пеша цялото разстояние до участъка в Солна.

Същото адско време като вчера, а че термометърът бе успял да се довлачи само до двайсет градуса, навярно се дължеше на факта, че още бе нощ. Малко след шест вече залиташе в службата, на път да припадне от умора и превъртял от недостиг на сън и храна. Сам в цялата сграда, понеже всичките му лениви и некадърни колеги хъркаха по леглата си у дома.

Трябва да намеря местенце, където да дремна, помисли си Бекстрьом. Безцелното лутане най-сетне го изведе до гаража на подземния етаж.

— Ама че бодър вид имаш, Бекстрьом — отбеляза пазачът, който явно вече си бе на мястото, и изтри пръсти в гащеризона си, преди да подаде омазана с масло ръка.

— Засукано убийство — изсъска Бекстрьом. — Не съм мигнал няколко денонощия.

— Спокойно, Бекстрьом — отвърна пазачът на гаража. — Можеш да се възползваш от фургончето на „Борба с наркотиците“, дето им го оборудвах миналата зима.

Сетне отвори вратата на обикновен син бус, а вътре имаше абсолютно всичко, от което се нуждаеше човек в положението на Бекстрьом. Например истинско легло.

Два часа по-късно вече се бе размърдал, понеже ноздрите му доловиха уханието на кафе. Плюс още нещо, което, логично, би следвало да се окаже халюцинация. Аромат на пресни бутерки със сирене.

— Съжалявам, че се налага да те притесня, Бекстрьом — обади се пазачът, остави на пода голям поднос и седна на стола до леглото — ама онези бързаци от проследяването опяват, че им трябвал бусът. Сто на сто ще киснат да зяпат неколцината стари наркомани в Рисне. Донесох ти чаша кафе и няколко сиренки, в случай че имаш апетит.

Две големи чаши кафе, обилно разредено с мляко, две бутерки със сирене, без дори да схваща как се бе случило. Сетне благодари на своя спасител, само дето не го прегърна, но се стегна в последния момент и се задоволи с мъжко ръкостискане и потупване по гърба.

След това слезе в спортната зала, изкъпа се, облече чиста хавайска риза, която съхраняваше в чекмедже в своя кабинет, и още в девет и половина сутринта комисар Бекстрьом вече седеше на бюрото си в Криминалния отдел на Солна. За първи път от две денонощия насам се чувстваше поне като половин човек.

11

В 10 часа сутринта в петък Бекстрьом бе посетен в кабинета си. Беше колегата на Ниеми Хорхе Ернандес — Чико, който поиска аудиенция при своя ръководител на разследването.

Черни, черни, черни, помисли си Бекстрьом с прикрита въздишка. Обаче и през ум не му минаваше да го изрече на глас. Не и след всички истории, дето бе чул за Петер Ниеми, който също беше имигрант, фински селянин и северен „черньо“ фактически, а очевидно и пръв приятел на двайсет години по-младия Ернандес.

— Сядай, Чико — покани го Бекстрьом с кимване към стола за посетители, а той самият се облегна назад и сключи ръце върху печалните останки от шкембето си. Трябва да съм свалил десет кила най-малко, помисли си и в същия миг изпита бегла тревога заради случващото се с тялото му, негова свидна собственост. — Слушам те — усмихна се и кимна насърчително на своя посетител.

Макар че чернилките не бива да стават полицаи. Трябва да е от бутерките със сирене, прецени той.

Ернандес имаше доста за докладване. Снощи присъствал на аутопсията на тяхната жертва, та за начало потвърди предположението на колегата Ниеми във връзка с ръста и теглото на трупа.

— Сто осемдесет и осем сантиметра висок, 122 килограма — заяви Ернандес. — Петер си го бива в тези неща.

Че за какво, по дяволите, трябва да знам това, помисли си Бекстрьом.

— Което, нали, не е зле да се има предвид, когато се замислим за възможностите на нашия извършител — завърши Ернандес. — За справяне с такова едро и тежко туловище се изисква доста голяма физическа сила.

Като изключим наднорменото тегло и особено впечатляващата мастна дегенерация на черния дроб, Даниелсон бил в удивително добро здраве. Никакви съществени коментари от страна на съдебния лекар както за сърцето и белите дробове, така и за кръвоносната му система. Нормално увеличение на простатата и всичко онова, дето си идва с годините. Иначе нищо особено, като се има предвид животът, който бе водил.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)