Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
При това положение се принуди да се предаде. Затътри се към апартамента си. Взе повторен душ, изми си зъбите и глътна три от таблетките, които му бе изписал лудият лекар: кафява, синя и розоволилава. Сетне се сгуши в постелята. Угаси лампата, нямаше намерение да пише никакво прощално писмо, и заспа, сякаш някой го бе цапардосал с капак на тенджера.
Когато се събуди, часът беше четири сутринта. На ясното синьо небе грееше безпощадно слънце, а Бекстрьом се чувстваше дори по-мизерно, отколкото на заспиване снощи.
Направи силно кафе и се наля с три чаши на крак. Нагълта остатъците от зеленчуците и завърши с още една бутилка минерална вода. После излезе и извървя пеша цялото разстояние до участъка в Солна.
Същото адско време като вчера, а че термометърът бе успял да се довлачи само до двайсет градуса, навярно се дължеше на факта, че още бе нощ. Малко след шест вече залиташе в службата, на път да припадне от умора и превъртял от недостиг на сън и храна. Сам в цялата сграда, понеже всичките му лениви и некадърни колеги хъркаха по леглата си у дома.
Трябва да намеря местенце, където да дремна, помисли си Бекстрьом. Безцелното лутане най-сетне го изведе до гаража на подземния етаж.
— Ама че бодър вид имаш, Бекстрьом — отбеляза пазачът, който явно вече си бе на мястото, и изтри пръсти в гащеризона си, преди да подаде омазана с масло ръка.
— Засукано убийство — изсъска Бекстрьом. — Не съм мигнал няколко денонощия.
— Спокойно, Бекстрьом — отвърна пазачът на гаража. — Можеш да се възползваш от фургончето на „Борба с наркотиците“, дето им го оборудвах миналата зима.
Сетне отвори вратата на обикновен син бус, а вътре имаше абсолютно всичко, от което се нуждаеше човек в положението на Бекстрьом. Например истинско легло.
Два часа по-късно вече се бе размърдал, понеже ноздрите му доловиха уханието на кафе. Плюс още нещо, което, логично, би следвало да се окаже халюцинация. Аромат на пресни бутерки със сирене.
— Съжалявам, че се налага да те притесня, Бекстрьом — обади се пазачът, остави на пода голям поднос и седна на стола до леглото — ама онези бързаци от проследяването опяват, че им трябвал бусът. Сто на сто ще киснат да зяпат неколцината стари наркомани в Рисне. Донесох ти чаша кафе и няколко сиренки, в случай че имаш апетит.
Две големи чаши кафе, обилно разредено с мляко, две бутерки със сирене, без дори да схваща как се бе случило. Сетне благодари на своя спасител, само дето не го прегърна, но се стегна в последния момент и се задоволи с мъжко ръкостискане и потупване по гърба.
След това слезе в спортната зала, изкъпа се, облече чиста хавайска риза, която съхраняваше в чекмедже в своя кабинет, и още в девет и половина сутринта комисар Бекстрьом вече седеше на бюрото си в Криминалния отдел на Солна. За първи път от две денонощия насам се чувстваше поне като половин човек.
11
В 10 часа сутринта в петък Бекстрьом бе посетен в кабинета си. Беше колегата на Ниеми Хорхе Ернандес — Чико, който поиска аудиенция при своя ръководител на разследването.
Черни, черни, черни, помисли си Бекстрьом с прикрита въздишка. Обаче и през ум не му минаваше да го изрече на глас. Не и след всички истории, дето бе чул за Петер Ниеми, който също беше имигрант, фински селянин и северен „черньо“ фактически, а очевидно и пръв приятел на двайсет години по-младия Ернандес.
— Сядай, Чико — покани го Бекстрьом с кимване към стола за посетители, а той самият се облегна назад и сключи ръце върху печалните останки от шкембето си. Трябва да съм свалил десет кила най-малко, помисли си и в същия миг изпита бегла тревога заради случващото се с тялото му, негова свидна собственост. — Слушам те — усмихна се и кимна насърчително на своя посетител.
Макар че чернилките не бива да стават полицаи. Трябва да е от бутерките със сирене, прецени той.
Ернандес имаше доста за докладване. Снощи присъствал на аутопсията на тяхната жертва, та за начало потвърди предположението на колегата Ниеми във връзка с ръста и теглото на трупа.
— Сто осемдесет и осем сантиметра висок, 122 килограма — заяви Ернандес. — Петер си го бива в тези неща.
Че за какво, по дяволите, трябва да знам това, помисли си Бекстрьом.
— Което, нали, не е зле да се има предвид, когато се замислим за възможностите на нашия извършител — завърши Ернандес. — За справяне с такова едро и тежко туловище се изисква доста голяма физическа сила.
Като изключим наднорменото тегло и особено впечатляващата мастна дегенерация на черния дроб, Даниелсон бил в удивително добро здраве. Никакви съществени коментари от страна на съдебния лекар както за сърцето и белите дробове, така и за кръвоносната му система. Нормално увеличение на простатата и всичко онова, дето си идва с годините. Иначе нищо особено, като се има предвид животът, който бе водил.