Тайната на фараоните [bg]

— Даже навлечени — каза Джо.

— Добре — отвърна тя. — Ние сме на четвъртия етаж. Запечатахме една от операционните с найлон и хирургическа лента, но не можем да останем още дълго тук. Въздухът свършва.

— Италиански военни с екип за работа с опасни материали вече са на път — каза Кърт. — Но ще трябва да изчакате няколко часа.

— Не можем — отвърна тя. — Тук сме деветнайсет души. Отчаяно се нуждаем от свеж въздух. Нивата на въглеродния двуокис бързо се покачват.

В раницата си Кърт беше донесъл два допълнителни водолазни костюма и по-малка ръчна кислородна бутилка за смешни случаи. Планът беше да превозят някого на кораба, а после да се върнат за останалите. Но при двайсет души…

— Мисля, че виждам муха в помадата — каза Джо.

— Цял рояк са — промърмори Кърт.

— Какво казахте? — попита Амброзини.

— Не можем да ви извадим оттам — отвърна Кърт.

— Няма да издържим още дълго. Няколко от по-възрастните пациенти вече са в безсъзнание.

— Болницата няма ли отделение за работа с опасни материали? — попита Кърт. — Можем да ви вземе няколко костюма оттам.

— Не, нищо такова.

— Ами кислород? — попита Джо. — Във всички болници има кислородни бутилки.

Кърт кимна.

— Определено си заработи надницата тази седмица, приятел.

— Че не я ли заработвам винаги?

Кърт направи жест с ръка, който казваше, че не е съвсем така.

Докато Джо се преструваше на дълбоко засегнат, Кърт се обърна пак към микрофона.

— На кой етаж е складът ви? Ще ви донесем още кислородни бутилки. Достатъчно, за да издържите, докато дойдат италианските военни.

— Да, това ще свърши работа — каза тя. — Складът е на третия етаж. Моля ви, побързайте.

Кърт затвори и те тръгнаха към асансьора. Джо натисна бутона и вратата се отвори, за да разкрие лекар и сестра, свлечени в ъгъла.

Джо понечи да ги извлече навън, но Кърт му махна „Няма време“.

Натисна 3 и вратата се затвори. След звънчето Кърт тръгна по коридора, докато Джо извлече лекаря наполовина от асансьора и го остави там.

— Ще го използваш като спирачка? — попита Кърт, когато Джо го настигна.

— Сигурно няма да има нищо против — настоя Джо.

— Да, сигурно.

Откриха склада в края на коридора и го разбиха. Касата с надпис „медицински кислород“ беше близо до дъното. Кърт я отвори. Вътре имаше осем зелени бутилки. Надяваше се да стигнат.

Джо дойде с една количка.

— Натовари ги тук. Така няма да трябва да ги носим.

Кърт натовари бутилките на количката. Джо ги завърза с ремъците, за да не се изплъзнат настрани, и избутаха количката през вратата. Опитаха се да завият и се блъснаха в стената.

— Къде си се учил да караш? — попита го Кърт.

— Тези чудесии са по-трудни за управление, отколкото изглежда — отвърна Джо.

Изправиха количката и набраха скорост към асансьора. На половината път се чу звън и вратите на втория асансьор се отвориха.

— Тази сграда сигурно е населена от духове — каза Джо, без да спира.