За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Крийон отказва да убие херцог Дьо Гиз, но предлага на Анри III да излезе на двубой с него. Когато след Вартоломеевата нощ Шарл XI дава заповед на всички губернатори да избиват хугенотите, виконт Д’Орт — комендант на Байон, пише на краля: «Господарю, между жителите и военните аз видях само добри граждани и храбри войници; и никакви палачи не видях; затова те и аз коленопреклонно умоляваме Ваше величество да използува нашите ръце и нашия живот за дела, които можем да извършим.» За едно велико и мъжествено сърце извършването на подлост е невъзможно.
От всичко, което честта предписва на благородничеството, най-настойчпво е изискването да се служи на господаря по време на война. В същност това е една отличаваща се служба, тъй като всички повратности, успехи и дори злополучия водят към величие. Но внушавайки тоя закон, честта иска да бъде арбитър тук; и ако се почувствува засегната, тя изисква или позволява войнът да се върне у дома си.
Тя изисква хората с безразличие да търсят и да отказват служби; и тази свобода тя поставя над самото богатство.
Така че честта има своите върховни правила и възпитанието е длъжно да се съобразява с тях. Главното между тях е това, което ни позволява да ценим богатството си, но ни забранява абсолютно да щадим живота си.
Второто правило се състои в това: когато се издигнем до тоя или оня ранг, да не правим нищо или да не позволяваме никому да направи нещо, което да показва, че ние стоим по-долу от ранга, който заемаме.
Третото правило изисква да избягваме нарушенията на честта толкова повече, колкото по-малко тези нарушения се преследват от законите; и толкова по-старателно да изпълняваме тези задължения, колкото по-малко изискват това законите.
Глава III
За възпитанието при деспотическото управление
Както при монархиите възпитанието се стреми преди всичко да въздигне сърцето, така при деспотическите държави то се стреми преди всичко да го унизи. Тук то трябва да бъде робско. Добре би било, ако началствуващият е възпитан така; защото никои не може да бъде тиранин, без в същото време да бъде и роб.
Безусловното подчинение предполага невежество у този, който се подчинява; но то предполага невежество и у този, който заповядва; той няма защо да размишлява, да се съмнява, да умува; достатъчно е само да изисква.
В деспотическите държави всеки дом е отделна държава. Затова възпитанието, чиято главна задача е да научи човека да живее с другите, тук е много ограничено; то се свежда до това да всели страх в сърцето, а на ума да даде познание само за някои съвсем прости правила на религията. Знанието тук би било опасно, съревнованието — гибелно; а колкото до добродетелите, по мнението на Аристотел17 нито една от тях не може да бъде свойствена на робите; всичко това ограничава много възпитанието при този вид управление.
В известен смисъл там възпитание изобщо липсва. За да дадеш нещо на човека, трябва да му отнемеш всичко; за да го направиш добър роб, трябва най-напред да го направиш лош поданик.
А и защо в тази държава възпитанието трябва да се ангажира с формирането на добър гражданин, чувствителен към обществените беди? Нали любовта към държавата може да го изкуши към отслабване устоите на управлението: ако не успее, ще погуби себе си; а ако успее, рискува да погуби и себе си, и господаря, и държавата.
Глава IV
Различие в резултатите от възпитанието у древните и у нас
Повечето от древните народи са живели при управления, основен принцип на които е била добродетелта; и когато тя е била във възход, хората извършвали дела, които днес вече не виждаме и които поразяват нашите дребни души. Тяхното възпитание е имало и друго едно преимущество пред нашето: то никога не е бивало отричано от следващите поколения. В последните години на своя живот Епаминонд е говорел, виждал и вършел същите неща, на които са го учили, когато е бил дете.
Днес ние получаваме възпитание от три различни и даже противоположни източника: от нашите родители, от нашите учители, от живота. И това, което ни учи животът, обръща с главата надолу идеите, които ни дават първите две. Това отчасти произтича от противоречието сред нас между изискванията на религията и изискванията на живота — нещо, което не е съществувало при древните.
Глава V
За възпитанието при републиканското управление
Тъкмо при републиканското управление има нужда от възпитание, което да се осъществява с цялата си мощ. Страхът при деспотическото управление се ражда от само себе си — сред заплахите и наказанията: честта при монархиите бива облагоприятствувана от страстите и сама ги облагоприятствува; но политическата добродетел е самоотверженост, затова се постига много трудно.