Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ние знаем какво представлява съобщението — рече Флеминг.

— Браво! — извика госпожа Тейт-Алън.

— Какво представлява?

Флеминг спокойно погледна министъра.

— Това е програма за компютър — тихо отвърна той.

— Компютърна програма ли? Напълно ли сте сигурен в това?

В отговор Флеминг просто кимна. Всички останали заговориха едновременно.

— Моля! — извика Осборн, като удари с юмрук по масата.

Глъчката стихна. Госпожа Тейт-Алън вдигна ръка в синя ръкавица.

— Боя се, господин министър, че някои от нас не знаят какво е компютърна програма.

Докато Флеминг обясняваше, Рейнхарт и Осборн облекчено се отпуснаха на столовете си. Момчето се държеше добре.

— Въведохте ли я в компютър? — попита госпожа Тейт-Алън.

— Използувахме компютри, за да я анализираме. Нямаме машина, която да я поеме цялата. — Той потупа листовете пред себе си. — Тя е просто необхватна.

— Ако имахте достъп до по-голям компютър… — предположи Осборн.

— Въпросът не е само в обема. Всъщност това е нещо повече от програма.

— Тогава какво е? — попита Вандънбърг, докато се разполагаше по-удобно на стола. Разговорът явно щеше да е от дългите.

— Състои се от три части. — Флеминг подреди листовете, сякаш това щеше да изясни нещата, — Първата част е проект — или по-скоро представлява математическо условие, което може да се интерпретира като проект. Втората част е самата програма или както я наричаме — програмният код. Третата и последна част са данните — това е информацията, изпратена, за да бъде въведена в постоянната памет на компютъра.

— Ще се радвам, ако мога да хвърля един поглед… — Вандънбърг протегна ръка и получи листовете. — Не искам да твърдя, че не сте прав. Бих искал нашите радиоинженери да проверят методологията ви.

— Моля — отговори Флеминг.

Листовете бяха разгледани с почтителен шепот, но госпожа Тейт-Алън явно реши, че е нужен коментар.

— Трябва да заявя, че това е много интересно.

— Интересно! — Флеминг бе готов да избухне. Рейнхарт предупредително го хвана за ръкава. — Това е най-значимото събитие от еволюцията на мозъка до наши дни!

— Добре, Джон, добре — каза Рейнхарт. Министърът премълча избухването.

— Какво смятате да правите след това?

— Да създам компютър, в който да въведа програмата.

— Сериозно ли предполагате — министърът говореше бавно и избираше думите си, като че ли бяха шоколадови бонбони в бонбониера, — че други същества от отдалечена част на галактиката, които никога преди не са влизали в контакт с нас, ни изпращат програма и програмен език за типа електронна машина…