Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Джон Рид, големият журналист, който по-късно стана хроникьор на Октомврийската революция, в една вълнуваща кореспонденция, посветена на Рокфелеровци след лъдлоуското кръвопролитие, пише: „Това са вашите мини, това са ръководените от вас войници и бандити. Вие сте убийците!“
Империята Рокфелер смазва работниците, борещи се за правата си. Подобна е съдбата и на конкуренцията. Но, разбира се, не със залпове, а с по-рафинираните средства на търговската борба.
Още в началото на разпростирането на „Стандард“ петролният крал проучва по какъв начин може да стъпи и в чужбина. Вторият най-голям производител на петрол в тогавашния свят е царска Русия. Тук петролните кладенци са монтирани с шведски съоръжения, но те увеличават имуществото на семейството на Нобел, настанил се в Петербург, и на Ротшилдовци. „Стандарад Ойл“ сключва търговско споразумение с предприятието Ротшилд—Нобел, но въпреки това не може да стъпи на петролните полета на царска Русия. И не успява затова, защото образуваната към края на века компания „Ройъл Дъч Шел“ с английски и холандски капитали (отчасти с посредничеството на лондонската банка Ротшилд) има много по-добри връзки с тогавашните господари на бакинския петрол.
Впрочем „Ройъл Дъч Шел“ става най-големият конкурент на „Стандард“ и на други територии. Между тези два хищника се разгръща една от най-жестоките войни на цените в историята на петрола. Това е борбата за завладяването на китайския пазар. В края на миналия и началото на този век, когато голяма част от земното масло се използва за осветление, Китай със своите четиристотин милиона въпреки изостаналостта сипредставлява съблазнителен пазар. „Стандард“ раздава безплатно лампи в хиляди затънтени китайски села с надеждата, че ще ги напълнят с петрола на Рокфелер. Но тъй като по това време „Ройъл Дъч Шел“ е вече господар на големите петролни полета в Индонезия, е значително по-близо до китайския пазар, отколкото Рокфелер. Така че лампите на „Стандард“ в китайските села в повечето случаи се пълнят с петрола на Шел. За завладяването на пазара Рокфелер се опитва в световен мащаб да повтори онази война на цените, с която по-рано завладява американския вътрешен пазар. Тук обаче положението е значително по-неблагоприятно и накрая той е принуден да се споразумее с господарите на „Ройъл Дъч Шел“.
Тази война на цените вече излиза далече извън рамките на „Стандард Ойл“. Тя е част и от „историята“ на „Ройъл Дъч Шел“ и не на последно място довежда до по-късните последици — през 1928 г. големите петролни тръстове разделиха помежду си света и създадоха международния петролен картел, онзи съюз между големите хищници, който сега води борба на живот и смърт с развиващите се страни, богати на петрол.
Макар че Рокфелер трябва да разбере от опита си от войната на цените, че „не е сам в света“, все пак има голяма възможност да разпространи влиянието си. Защото в Америка през 1895 г. Форд вече основава в град Детройт фабриката си за производство на автомобили. През 1901 г. в света има само десет хиляди коли, през 1914 г. обаче броят им е близо милион. В началото на Първата световна война 3 на сто от военния флот вече е преустроен за петролно гориво. В 1937 г. съотношението достига 50 на сто и става ясно, че така ще стане след време и с търговските кораби.
Само за месеци Рокфелер разбира големите петролни възможности през Първата световна война. В 1915 г. все още се страхува, че поради войната могат да се провалят интересите на компанията „Стандард“, бавно превърнали се в международни. В 1915 г. той отказва да се включи и в обявения американски заем в полза на англо-френския съюз. Големият банкер Морган, който работи заедно с Рокфелер, забелязва по-рано предлагащите се възможности и влага неколкостотин милиона долара в първия военен заем. Рокфелер и „Стандард Ойл“ „се събуждат“ към 1917 година. При втория американски военен заем той се включва със седемдесет милиона долара. В края на 1917 г., когато не само немската армия, а и французите се борят с трудностите в доставките на петрол, Клемансо, министър-председателят на Франция, се обръща за помощ към тогавашния американски президент Уилсън.