![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Тази вечер пред вас се появи Мара — Господарят на Илюзиите, най-могъщият сред съновидците, но зло е неговото могъщество. И тук той се натъкна на друг, който може да въздейства върху тъканта на съня по свой, собствен начин. Изправи се той срещу Дхарма, способен да изгони съновидец от неговия сън. Двамата встъпиха в схватка и Господарят Мара вече не е между нас. Защо се бориха те, Смъртоносецът срещу Повелителят на Илюзиите? Ще кажете, неведоми са пътищата господни. Но не това е отговорът.
Отговорът — оправданието — е едно и също както за боговете, така и за хората. Добро или зло, казват мъдреците, каква разлика, след като и двете понятия принадлежът на сансара? Съгласете се с мъдреците, защото те ни учат на онова що знаят откакто свят светува. Съгласете се, но не забравяйте и още нещо, за което те не говорят. Това нещо се нарича „красота“, което е само дума — но надникнете зад тази дума и не забравяйте пътят на Безименното. И какъв е пътят на Безименното? Това е пътят на Съня. И защо сънува Безименното? Неведомо е това за всеки, който обитава сансара. Е, питайте тогава, за какво сънува Безименното?
Безименното, част от което сме и ние, сънува форма. И кое е най-висшето свойство, което би могла да притежава всяка форма? Това е красотата. Безименното, следователно е художник. Проблемът, с други думи, не е в доброто или злото, проблемът е в естетиката. Да се бориш против онези, които са най-могъщи сред съновидците и то за зло, в името на уродливото — това не значи, както твърдят мъдреците, да се бориш за онова, което е безсмислено според нирвана и сансара, а означава да се бориш за запазване симетричността на съня, в смисъл на ритъм и стил, на баланс и антитезис, които ще го превърнат в нещо красиво. Но по този въпрос мъдреците мълчат. Тази истина е толкова проста, че те очевидно са я пропуснали. Ето защо, естетиката на този конкретен момент ме призовава да ви обърна внимание върху цялостната ситуация. Само по волята на Безименното се ражда борбата против съновидците, които сънуват уродливи сънища, били те богове или хора. Тази борба също ще донесе страдание, и следователно тежестта на карма ще бъде облегчена от нея, защото това страдание е възвишено, в светлината на вечните ценности, за които толкова често говорят същите тези мъдреци.
Ето защо, казвам ви, вярвайте, че онова, на което присъствахте тази вечер е естетика от най-висша проба. Бихте могли да ме попитате: „Как да разбера, кое е красиво и кое — грозно, за да не съгреша?“ На този въпрос ще ви кажа — отговорът трябва да намерите самите вие. За да го сторите, забравете първо, онова, що ви казах тази вечер, защото аз не ви казах нищо. Потопете се в света на Безименното.
Той вдигна дясната си ръка и бавно се поклони.
Яма се изправи, последваха го Ратри и Так.
Четиримата напуснаха залата, уверени, че и този път са надхитрили машинациите на Карма.
Вървяха през опияняващата свежест на утрото, под Божествения мост. Високи колкото човешки бой папрати блестяха мокри от нощния дъжд от двете страни на пътеката. Короните на дърветата и върховете на далечните планини се извисяваха на прозрачната утринна мъгла. Денят се очертаваше безоблачен. Утринният ветрец напомняше за отминалата нощна прохлада. Бръмчене, жужене и подсвиркване съпровождаха пътя им през гъстата джунгла. Манастирът, който бяха напуснали призори, едва се различаваше през клоните на дърветата, високо над него се виеше димът от горящата клада.
Прислужниците на Ратри носеха нейния павилион в средата на групата от монаси, слуги и въоръжени до зъби телохранители. Близо до челото на групата крачеха Сам и Яма. Так ги следваше безшумно, прехвърляйки се от клон на клон.
— Кладата още не е изгаснала — рече Яма.
— Да.
— Изгарят странника, който получи сърдечен пристъп, докато си отдъхваше сред тях в манастира.
— Така е.
— Трябва да призная, че бях дълбоко впечатлен от твоята проповед.
— Благодаря.
— Наистина ли вярваш в онова, което говориш?
Сам се засмя.
— Ужасно съм лековерен, когато става дума за моите собствени слова. Винаги вярвам в онова, което казвам, макар да знам, че съм един безсрамен лъжец.
Яма изсумтя.
— Жезълът на Тримурти продължава да се стоварва върху гърбовете хорски. Нирити помръдва в черното си ложе и внася смут в южните морски пътища. Да не си намислил да прекараш още един живот в изучаване на метафизиката — за да намериш ново оправдание да се противопоставиш на своите врагове? Речта ти снощи прозвуча така, сякаш отново си са заел да намериш отговор на въпроса „защо“, вместо „как“.
— Не — поклати глава Сам. — Просто исках да изпробвам нов начин за въздействие върху слушателите. Трудно е да вдигнеш на борба онези, за които всичко на света е добро. В умовете им няма място за злото, независимо от това, че страдат непрестанно. Възгледите за живота не са същите у един роб, който се надява, че при следващото прераждане, стига да е страдал достатъчно, може да се превърне в затлъстял от богатство търговец и при онзи, който вярва, че живее един единствен живот. Последният ще понесе всичко, защото ще знае, че колкото повече се настрада в този свят, толкова по-голямо удоволствие го чака в отвъдния. Ако този човек не може да избере пътя към доброто или злото, може би вместо тях за стимул ще му послужат красотата и уродливото. Просто смених едни имена с други.