Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Не много отдавна някой от полицейските чинове измисли простия, но напълно сигурен способ да се представя статистиката за престъпността по този начин, че тя, макар и да си оставаше формално вярна, заблуждаваше хората. Всичко започна с това, че по върховете решиха да направят полицията по-монолитна и по-боеспособна, като я снабдят изобщо с техника и с оръжие в частност. За да се получат средства за тази цел, трябваше да се преувеличат опасностите, които заплашваха сътрудниците. Тук думите не можеха да помогнат, затова и започна шмекерията със статистиката.
В това отношение много навреме дойдоха политическите манифестации през втората половина на шестдесетте години. Демонстрантите манифестираха за мир, а ги разгонваха със сила. Бяха въоръжени с лозунги и с вяра в правдата си — срещу тях употребяваха сълзотворен газ, водомети и гумени палки. Почти всяка манифестация завършваше със сбиване. Тези, които се опитваха да се съпротивляват, пребиваха и арестуваха. След това ги привличаха под отговорност за „нападение на представители на властта“ или за „буйна съпротива“ и независимо от това, дали историята завършваше със съд или не, всичките тези случаи се включваха в статистиката.
Така хитроумните тактици получиха своето. Полицията беше въоръжена до зъби. За дела, с които преди се справяше един човек, въоръжен само с молив и здрав разум, сега се изпращаше препълнен автобус полицаи, с автомати и непробиваеми жилетки.
Наистина в крайна сметка всичко излезе не така, както беше замислено. Насилието ражда не само антипатия и ненавист, то сее тревога и страх. Стигна се дотам, че хората наистина започнаха да се страхуват един от друг. Стокхолм се превърна в град на десетки хиляди наплашени граждани, а наплашените хора са опасни.
От шестстотин полицаи, които без особени причини напуснаха службата, мнозина я оставиха в действителност от страх. Макар че, както вече се каза, ги бяха въоръжили до зъби и повечето време седяха в патрулните коли. Естествено, има и други причини: някой изобщо не се чувствал добре в Стокхолм, на друг не му било по сърце да носи службата така, както го заставяли. С една дума, налице беше явен провал на новия курс, чийто източници се губеха някъде в мрака. В този мрак някои забелязваха даже кафяви оттенъци.
Когато забраниха на политическата полиция да подслушва частните телефонни разговори, отново на помощ дойдоха теоретиците от ЦПУ. Те наговориха толкова ужаси, че успяха да убедят риксдага да приеме закон, който разрешава подслушването на телефонни разговори за борба против търговията с наркотици. След което споменатата търговия разцъфтя още повече, но затова пък антикомунистите можеха спокойно да продължават подслушването.
„Да, не е много приятно да си полицай“ — казваше си често Ленарт Колберг.
Какво да правиш, когато твоята организация се разлага жива? Когато чуваш как зад стената шумолят фашистките плъхове? Целият му съзнателен живот е отдаден на полицейската организация…
Как да постъпи?
Ако кажеш всичко, което мислиш — ще те уволнят.
Лошо. Трябва да съществуват някакви други, по-рационални средства. И сигурно не само той разсъждава така, мнозина от колегите му споделят неговите възгледи. Но кои именно и колко са те?
Съвестта на Булдозера Улсон не беше обременена с подобни проблеми. Той си живееше превъзходно на този свят и всичко му беше „ясно като бял ден“.
— Само едно не мога да разбера — каза той.
— Нима? — удиви се Гюнвалд Ларсон. — И какво е то?
— Къде се е дянала тази кола? Нали сигналните инсталации са били в ред?
— Трябва да се предполага.
— Значи мостовете са били взети веднага под контрол.
Сьодермалм е остров, към него водят шест моста и специалната група беше изработила отдавна подробни инструкции за колкото се може по-бързото изолиране на централните райони на Стокхолм.
— Точно така — потвърди Гюнвалд Ларсон. — Аз направих справка в службата за охрана на реда.
— Каква е каруцата? — попита Колберг.
Той не беше още успял да се запознае с подробностите.
— „Рено-16“, светлосива или бежова. С буква „А“ и две тройки в номера.
— Номерът, разбира се, е фалшив — каза Гюнвалд Ларсон.
— Естествено, но аз още не съм чувал, че е възможно да се пребоядисваш по пътя от Мариантогрет до Слюсен. А ако те са сменили колата?