Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Ето и сега Ани се извърна към Гейдж Торнтън и размаха мръсния си пръст под аристократичния му нос.
— Така беше. Биха ме с камшик по заповед на госпожата на капитана, но милейди хубавичко я насоли. Каза й, че е подла, безсърдечна и зла жена…
— Да! И ние мислехме като Шимейн! — намеси се старицата със счупените зъби. — Бяхме готови да строшим синджирите и да оковем с тях екипажа, ако капитанът не спре побоя.
— Искахме още и да се разбунтуваме, задето пратиха Шимейн в карцера — упорито продължи защитната си реч Ани. — Но Шимейн ни каза да гледаме да спасим нашите си кожи. Тя обеща да покаже на госпожа Фич, че е костелив орех и че ще излезе от зандана жива и здрава.
Шимейн изпъшка отчаяно. Приятелката й дяволски преувеличаваше онова нейно моментно избухване. Тогава просто се беше ядосала малко, нищо повече.
— Хубаво, че капитанът намали наказанието на четири дни, вместо на четири седмици. Само това я спаси — допълни Ани.
В интерес на истината нейната тирада не оказа почти никакво въздействие върху Гейдж Торнтън. Беше взел окончателно решение още преди нея, още по време на спора между Харпър и момичето. Чрез протеста си срещу обвиненията на боцмана тя, без да иска, бе доказала своята интелигентност и образованост. Гейдж с радост установи, че Шимейн О’Хърн отговаря изцяло на неговия идеал. Беше благодарен на бога, че е така, защото това го спасяваше от опасността да признае, макар и само пред себе си, че я иска независимо от всичко.
И все пак не можеше да си позволи да изглежда прекалено ентусиазиран, след като ставаше въпрос за значителна сума пари. Трябваше да бъде пестелив, поне докато завърши строежа на кораба, който бе проектирал, и намери купувач за него. Въпреки че твърдо възнамеряваше един ден да бъде богат човек, засега той далеч не беше такъв. След като баща му го бе лишил от всякакви права върху семейното богатство заради една жестока свада помежду им, Гейдж Торнтън беше пристигнал в колониите като последен бедняк. И бе съумял да постигне настоящото си що-годе прилично състояние единствено благодарение на своя ум и на непоколебимата си твърдост. Всъщност, ако можеше някак си да се откаже от мечтата да строи кораби, мебелите, които правеше заедно с четиримата си чираци в своята работилница, щяха да му докарват доста добри доходи. Но точно тук беше проблемът. Нима човек можеше просто да махне с ръка и да сложи кръст на мечта, лелеяна цял живот?
— Нямате нищо против да погледна момичето по-отблизо, нали, господин Харпър? — насмешливо вдигна вежди Гейдж, готов да чуе, че молбата му се отхвърля.
Харпър се намръщи мрачно. Упоритостта на този човек му лазеше по нервите.
— По-добре недейте.
— Защо? — рязко попита Гейдж. — Ако случайно склоня да взема момичето въпреки нрава му, има ли още нещо, което може да ме спре да я купя?
Вместо отговор морякът само се намръщи още повече и сковано вдигна рамене. Гейдж пренебрежително му обърна гръб, заобиколи Ани и застана пред Шимейн. Тя далеч не беше най-чистото създание, което бе виждал, нещо повече — от нея дори се долавяше неприятна миризма. Но огнените пламъци, които проблясваха в тези тъмнозелени очи, го развеселиха. А това означаваше страшно много за Гейдж Торнтън, защото след смъртта на съпругата си почти беше забравил да се смее.
— Изглежда полумъртва от глад — отбеляза той, като хвърли предизвикателен поглед към Харпър. Беше чувал много слухове за лишенията, с които се сблъскват пътниците на затворническите кораби, и макар че техните капитани обикновено отхвърляха подобни приказки като твърде преувеличени, окаяното състояние на затворниците от „Гордостта на Лондон“ даваше основание да се вярва на тази мълва.
Харпър ядно стисна зъби. Самият той беше яростен противник на оскъдните дажби храна за затворниците, но фактът, че този заселник бе направил подобна забележка, го раздразни още повече, защото беше уверен, че натрапникът се опитва да провокира спор.
— Състоянието на момичето не е ваша работа, господин Торнтън. Вече ви казах, че не мога да ви я продам.