Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Бенджамин потъна в своите мисли, така че аз се поогледах, вече започвах да се тревожа какво ли ни очаква, когато във вътрешния двор влезе каруца с прост дървен ковчег. Двамата каруцари ругаеха и се смееха.
— Какво карате, приятели? — попитах.
Мъжете се засмяха един на друг, слязоха от каруцата и спънаха конете.
— Половината от граф Стафорд! — пошегува се единият. Видя слисания ми израз. — Ами главата е на Лондонския мост! — додаде той — А останалото…
Посочи към малка сивокаменна църква, „Сейнт Питър ад Винкула“, параклиса на Тауър.
— Останалото ще заровим под камъните, както останалите трупове.
Извърна се, понеже един офицер и група войници дойдоха забързани да вдигнат покрития ковчег от каруцата и да го отнесат в потъналия в мрак параклис. „Сейнт Питър’с“ не беше като другите параклиси! Труповете на мъжете и жените, екзекутирани на Тауър Хил или на Тауър Грийн лежаха погребани там. В наше време малцина го знаят, но под параклиса има тайни проходи и галерии и — години по-късно — ми се наложи да се крия на това място. Няма по-ужасна гледка! Подът на параклиса е покрит с обезглавени трупове, до един облечени в бляскавите одежди, носени приживе. Ковчезите бяха обикновени и бързо се разпадаха, затова пълзях между скелетите на лорд Хейстингс, Ан Болейн, рода Де Ла Поул, Катрин Хауърд и Томас Кромуел. (Хитрият му кучи син! Аз бях един от тези, които го арестуваха след вечеря в Тауър.)
Представяте ли си? Представяте ли си мен в клопката между основите и пода на параклиса, сред море от обезглавени трупове? Свети Боже, до ден-днешен дори само мисълта за това, ме кара да се събуждам цял облян в пот, да крещя за чаша кларет, за закръглените бедра на Фийби и меките гърди на младата Маргарет. Какво им е чудното на приказките, че в Тауър е пълно с призраци!
Ще ви разкажа как една нощ отидох в Тауър, да посетя тайно младата Елизабет, по времето, когато сестра й, Кървавата Мери, я беше затворила там. Заключиха портите, останах вътре скрит зад розовите храсти, които опасват параклиса „Сейнт Питър ад Винкула“. Събудих се в един след полунощ, цял настръхнал от предчувствие за наближаваща опасност. Завладя ме див страх, стомахът ми се сви, изтръпнах цял. През един от прозорците на параклиса се процеждаше бледа светлина и дочух странна музика. Говоря ви самата истина! Аз, Роджър Шалот, който с очите си съм виждал блуждаещите огньове над блатата и съм бил свидетел на страхотиите, които дебнат из пустите тресавища, се изкатерих по стената на „Сейнт Питър ад Винкула“ и надзърнах през прозореца. Видях дълга редица от призрачни силуети, сред които бяха и тези на умрелите в Тауър, тържествено да се приближава към олтара. Боже, едва не изгубих съзнание от страх. Ако не ми вярвате, идете там, поседете само половин час в параклиса и ще усетите как духовете ви наобикалят.
В онзи отдавна отминал есенен ден се страхувах не от призраците, а от живите и се чудех в какво ли ни забърква Агрипа. Трябва да сме седели там повече от час, унили и мрачни, докато внезапно не видяхме облечения в свещенически одежди Агрипа да се качва по стълбите към нас.
— Хопкинс ми разказа всичко — измърмори той и седна помежду ни с вид на благодушен чичо.
— Какво искате да кажете, сър? — троснато попита Бенджамин. — И защо сте облекли такива дрехи?
— Ами дадох му последно причастие.
Изненадан, Бенджамин скочи на крака.
— Измамили сте го, сър! Онова, което сте чули в предсмъртната му изповед, е свята тайна, а вие не сте свещеник!
Агрипа благо се усмихна.
— Кой казва, че не съм свещеник, Бенджамин? — той гледаше господаря ми право в очите. — Греховете на мастър Хопкинс не ме интересуват, а само онова, което исках да науча — и тайната на изповедта не се отнася до него. Познавам закона.
Бенджамин изду бузи и седна.
— Тогава какво ви разкри мастър Хопкинс?
— Ами по думите на Хопкинс — Агрипа изпъна късите си крака — Граалът и мечът Екскалибур все още са в Гластънбъри.
— Къде? — попитах аз.
— А! — Агрипа млясна. — Да носиш мях за вино, Шалот?
— Нося, но е празен.
— Е, налага се да почакам — усмихна се той. Погледна насмешливо към Бенджамин. — Хопкинс направи признания. Вече му е все едно. Други тамплиери ще разгадаят гатанката.
— Каква гатанка?
Агрипа се облегна назад, притвори очи и замърмори: