Отговор на този въпрос Рей не ни даде. Може и малко да се е ядосал дори. Не знам вие мислили ли сте го, но на мен ми се струва, че и в най-уредените страни не всичко и всякога е наред.
— Рей май нещо се бъзна — рече мъжът ми след два часа.
— Ами и онази Барбара, хич я няма, спотайва се някъде.
— Кой знае какви пари смъква като директор на тая програма! Тя сигурно е нещо като някогашните търговци на роби.
— Ами наш’те от „Поликонтакт“, не са ли и те като някогашните търговци на роби? Продадохме си детето, ей!
— Не го мисли, ще се оправи. И добре, че поне Рей се обади. Колко стана часът?
— Четири и 20.
В този момент телефонът звънна. Вдигнах слушалката и чух някакъв ужасяващ, буботещ и резониращ глас на робот. Малко след това линията се оправи и чух ясния глас на сина си — от Америка. Говорихме съвсем кратко. Гласът му постоянно се дистортваше от сателитната връзка и ставаше пак роботски. И моят сигурно е бил такъв откъм неговата страна. А отстрани дочух мъжки глас да казва „Yes, Bulgaria“ — Рей ли беше, друг някой ли, не мога да кажа. Боян каза, че е добре и обеща да ни пише скоро.
Още не бяхме получили и-мейла от сина си, когато пристигна и-мейл и от Барбара — за която прибързано бяхме помислили, че се скатава някъде и не се интересува от нищо повече, щом веднъж си е взела комисионната от сделката.
Барбара Т. беше написала много мило писмо — с най-обикновен шрифт, но с букви, оцветени в синьо, затова още щом отворих го, ми стана някак спокойно и леко. Ето писмото й:
Уважаеми г-жо Боянова и г-н Боянов,
Препратих и-мейла ви към работодателя и той потвърждава, че синът ви е много добре. Той ще окуражи Боян да ви се обади по телефон съвсем скоро. Вярвам, че работодателят вече ви е изпратил и-мейл, за да успокои тревогите ви.
Потърсете ме отново, ако имате други въпроси
Най-добри пожелания и на двама ви,
Барбара
Директор на програма „Лятна работа и пътуване“
— Ани — обърна се мъжът ми към мен, — това наистина е съвсем различен свят. Виждаш ли само как бързо действат? Те значи отиват на работа, отварят си пощата и научават, че някакви си непознати родители на другия край на света са разтревожени. И вместо да си рекат, само тия мучовци ни липсват сега, толкова друга работа ни чака, сядат и отговарят веднага, и влизат във връзка един с друг, и даже май уреждат телефонния разговор със сина ни. Всичко това става до 9 ч. сутринта по тяхно време, най-късно до 10. Направо съм шашнат.
— Възхитен, искаш да кажеш! Точно това ще отговоря на Барбара.
И седнах, та й написах, отново от името и на двама ни:
До: Барбара Т.
Дата: 12.06.03, 17:00
