Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Спри ги, ако можеш — каза Уолт. — Ние идваме.
Повика Фиона и миг по-късно вече тичаха.
Двамата бяха към трийсетте. Оказаха се природолюбители. Мъжът носеше червена кърпа на главата; жената мъкнеше хидратиращ пакет и раница. Придружаваше ги женски лабрадор, който веднага се сдуши с Беатрис. Кучетата се гонеха из гората, като размятаха сухи иглички и ръмжаха.
— Само снощи преспахме тук — рече мъжът.
— Сутринта станахме рано — обясни жената. — Ще заобиколим по края на Грийнхорн, а после ще се отклоним по тази пътека.
— И в какво състояние открихте лагера?
— Боклуците не са наши — каза мъжът. — Изгорихме, каквото можахме…
— А аз прибрах някои неща — добави жената.
— Но просто беше прекалено много — оплака се мъжът.
— Мога ли да видя какво сте прибрали? — попита шерифът.
Жената му даде една найлонова торбичка, Уолт изсипа съдържанието й и затършува из него. А жената се втренчи дълго и настойчиво във Фиона.
Брандън попита:
— Срещнахте ли някакъв мъж през последния ден?
— Не — отвърнаха те.
— А диви животни? — обади се Менкез.
— Нищо по-голямо от катеричка — каза жената. — За какво е всичко това?
— Когато сте пристигнали в лагера — каза Брандън, — в какво състояние го заварихте? Получихте ли някаква представа откога е изоставен?
— Отскоро — обади се Уолт, като вдигна с пръчката малка кутия от соево мляко, предназначена за един човек.
— Прибрах това, защото е покрито с нещо като фолио и не гори добре — обясни жената. — Открихме голямо количество от същия материал, разтопен в огнището.
По молба на Уолт Фиона направи поредица от снимки. Шерифът бе събрал стопените остатъци на купчинка.
— Много добросъвестно от ваша страна — каза Менкез. — Де да имаше повече лагеруващи с такова чувство за отговорност.
— Датата на годност — каза Уолт — е ноември.
— Трайността обикновено е шест месеца — допълни Фиона. Никой не оспори това. — Трябва да е бил продаден в края на май или юни.
— Но не и юли, така ли?
— Спорен въпрос — каза тя. — Възможно е, но това е популярна марка. Съмнявам се, че остава по рафтовете толкова дълго. Можеш да провериш.
— Бъркхолдър — рече замислено Уолт.
— Соевото мляко е пастьоризирано. Може да се съхранява дълго — каза Фиона.
— Какво става тук? — повтори жената. — Търсите ли някого? — Тя срещна погледа на спътника си, който също изглеждаше объркан.
— Малко помощ ще ни е от полза — рече Брандън.
— Хей — възкликна изведнъж жената, обръщайки се към Фиона. — Сетих се откъде ви познавам. Вие не сте ли…? Вие не спасихте ли онова дете, което се давеше?
— Всичко, което можете да ни кажете — прекъсна я Фиона, — ще остане строго поверително и би могло наистина да ни помогне. Това е важно. Този човек е окръжният шериф. Дошъл е тук лично, което би трябвало да ви говори нещо. Помислете си.
Жената отново погледна въпросително към мъжа. Той поклати глава почти недоловимо, но Фиона забеляза това.
— Какво премълчавате? — попита тя. — Защо не сте откровени?
— Аз… — започна жената, но мъжът отново й даде знак да млъкне. — Тук всички сме зрели хора — продължи тя. — Аз се печах на слънце. Без риза. Сещате се — обърна се към Фиона. — Беше прекрасен следобед. Едното доведе до другото… Джими и аз… се наслаждавахме заедно на свежия въздух. Там, по средата на сечището. Върху надуваем дюшек. Може да съм станала малко прекалено шумна, струва ми се… — Тя се изчерви. — Работата е там, че и двамата… И на двамата ни се стори, че чухме нещо. Горе на хълма. Замряхме неподвижно… и аз… знаете… не исках да…
— Млъкни — ядоса се Джими.
Жената се изсмя нервно и сви рамене.
— Но истината е, че и двамата го чухме — призна мъжът.
— Сигурно е била някоя сърна — предположи жената.
— Не беше! — настоя Джими. — И ти го знаеш много добре.
— За вчерашния следобед ли става въпрос? — уточни Уолт.
— Може би около четири часа — каза жената. — Слънцето все още печеше силно.
— Той се е връщал в лагера — предположи шерифът, обръщайки се към хората си.
— Може да сменя два-три лагера — рече Менкез. — Често се сблъскваме с това. Такива като него заобикалят петдневното ограничение за престой, като се местят на всеки пет дни. Не можем да направим кой знае какво.