О-Корс ((откъс от началото на романа))
- Автор: Илиев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «О-Корс ((откъс от началото на романа))». Краткое содержание книги:
Из пространството, между небето и земята, мнозина любопитни насочваха далекогледите си към голямото някога светило винаги когато Дъждански подновяваше своите опити. И днес, щом изтекоха седемте мига, потребни, за да отлети мълнията до слънцето, тръбите бяха снети от очите и отново безнадеждност разпери криле над чакащите. Народът пак с въздишка слезе дълбоко към сърцето на земята. Летците, следили през цялото време опита от своите самолети, се отправиха безшумно към страните си. Така те разпериха над планината О-Корс една тъмна звезда…
В голямата сланица на звездобройната беше душно и горещо: машините изразходваха огромни количества вати за отопление и светлина. Дъждански почиваше на стола си и почти под очника на далекогледа. Когато се опомни, видя, че е останал почти сам: двама млади негови обожатели бяха още тук, чакащи да чуят словото му, а силодеят, наричан някога „робот“, негли за насмешка и обида към народа, от който бяха взели думата, стоеше с изопнати стоманени ръце и нозе, в застинала величава стойка, до самата врата, а електрическите му очи излъчваха свръхнапрежение: чакаше знак, за да отвори, да изрече глухо и еднозвучно поздрава си и да се успокои.
Днес Дъждански наистина видя ли нещо? Какви тайни криеше тайнственото небесно тяло, което не искаше вече да праща на земята светлина и топлина? Голямо колкото щита на Ацилъш, то сутрин бавно никнеше на небосклона, като кръгло петно лишей, постепенно нарастваше до големината на падобран и когато се откъсваше от начупената черта на „изгрева“, изглеждаше на голям монокъл с паднало стъкло. И тъй, всеки ден то изминаваше своя път, както това е било преди векове, без да успее да постави граница на времето: над земята владееше вечен мрак.
Времемерът сочеше с острието на стрелките си няколко деления над стоте в първия квадрант: отклонението на слънцето от пълна пладня беше незначително. Дъждански махна погледа си от часовника и се загледа в пространството, скрито зад хладните, гладки и бляскави квадрати на стъклата. Планината О-Корс беше най-високата точка в неговата родина. Наблюдателят виждаше как околовръст в синкавата мрачина се откроява безкрайната пустиня, застинала в ледена тръпка и озарена от плахите звезди със сребърносин отблясък. Непосредствено по следата на слънчевия земен път, гдето ледът е бивал прояждан, можеха да се видят малки острови черна земя: невидими топли лъчи, изпращани все още от слънцето през най-дългите дни на годината, успяваха да стопят малко леда по екватора: ивица черна плът изпод процепите на бели одежди.
От звездобройната както на изток, така и на запад, на север и на юг се излъчваха редица пътеводни фарове в безукорно прави линии, като огърлици от живи въглени върху черните гърди на вечната нощ. Дъждански стана и опря челото си о хладното стъкло: на изток, над линията на пътевода, трептяха група светлини като спътниците на Юпитер: летци отиваха към пристанището Лютак, отгдето започваше подземният път за Балк. А на запад три самолета, откроени като три светли звезди, образуващи огнен триъгълник, ту се издигаха, ту падаха под светлата линия на пътевода.
Младият учен още веднъж обгърна с поглед безграничното море на тъмнината и потръпна от болка: под този тъмен, хладен и жесток връшник е приютено неговото отечество. Имаше ли в тази нерадостна пустота, сред това злокобно мълчание, някой да бди над съдбините му?…
На върха О-Корс беше неговата звездобройна. До нея — мощен фар, като голяма бяла лилия, цъфнала на високо стоманено стъбло. Отделен с няколко стъпки от фара, се очертаваше тежкият силует на хаузината — просторно помещение, гдето се пазеха самолети и самоходи и служеше за преддверие към подземните пътища. Оттук излитаха и тук влитаха летците. Откъм юг то винаги беше отворено. Пред отвора, като широк бял лист, лежеше огромен правоъгълник светлина, която се сепваше в мрака и бърже потъваше в незнайното. Виних за миг спря погледа си върху тънката извисена линия на стълба за разпръскване на звукови вълни; погледна към небето, осеяно със звезди, едри и светли и звънещи от настръхналите ледни планини на земята. И можа с мъка да се откъсне от стъклата, за да прегледа светлописния уред. В проявителя плаваха няколко къса ленти. Добрите момци се бяха погрижили да проявят отпечатаното. Те също така горяха от любопитство да видят попаднала ли е изкуствената мълния, наричана змиевица, върху слънцето и какво е било действието й. Образът на първата лента беше съвършено чист. Дискът на слънцето се открояваше като монета от неблагороден метал, лежала дълго време в земята и случайно изровена. В горния ляв квадрант той видя малка светла ивица, която го смути. Но все пак, не искайки да се самолъже, сметна, че тя може да се дължи на резка върху самия фотографичен материал и потуши вълнението си.