О-Корс ((откъс от началото на романа))
- Автор: Илиев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «О-Корс ((откъс от началото на романа))». Краткое содержание книги:
Вишая седна, а Виних премина няколко маси и доближи редиците, отредени за летописите на Китан. Изправен в пълен ръст до стената от книги, той проведе поглед по заглавията и с леко движение изтегли от редицата потребната свезка. Тя беше книга от 750 страници, отпечатана върху К 9 — твърде тънки металически листа с матова, приятна за окото повърхност и с корици от същия метал, изработени с рядка вещина. Като най-лек от познатите метали, К 9 се употребяваше за приготвяне на хартия, за градивен материал за самоходи, самолети и други машини, където лекотата на градивото има приложна стойност.
С книгата в ръка Дъждански се отправи към Вишая, която бе седнала до масата и разтворила едно списание: „Жената и вечната красота“. Отпусна се в едно кресло срещу нея, сложи на масата книгата и лениво я разтвори на случайна страница; опря главата си на длани и се загледа в редиците книги на отсрещната стена, чакайки Вишая да свърши четивото си.
Той сам обаче не се решаваше или по-право — нямаше желание да чете. Предусетът, че строгите редици писмена ще му разкрият водовъртежа на спомени и образи от времена, отдавна измрели, чиято отдалеченост от нас ражда шемет, не му позволяваше да погледне в книгата.
Не щеше ли да бъде същото и с него? Някога някой щеше да седи пред разтворената свезка, в която би се разказвала неговата съдба, тъкмо тъй, както той сега е пред книгата на Китан. И този друг ще следи хода на времената, които са изиграли сатанинското си хоро над него и са отминали. Къде ли ще бъде тогава земята, бедната измъчена топка глина, зарад която безумието на хората е донесло толкова злочестини?
А той се беше заел да лекува тези злочестини. Защо ли?
Дали за да бъде по-фееричен краят на земята, или все още продължаваха играчките му от детинство? Жестоки играчки, отнесли истински жертви измежду любознателните му другари, които жадно са следили детинските му опити със смеси от светкавично разлагащи се вещества. Така загина най-добрият му другар в горния забой на Столенския рудник. Бидейки малолетен и поради застъпничеството на всички, които виждаха в лицето на малкия самозван химик бъдещия лъчевед, той се спаси тогаз от тежките последици на делото си.
А понеже това се било случило в навечерието на голям празник, баща му поискал от него да се извини пред домашните си, за да може да седне редом с тях за вечеря. При това да обещае, че втори път не би се занимавал с опасни взривове. Но малкият Виних не попросил извинение и не дал обещание, че се отрича от своята опасна склонност, а стоял упорит и ням. Сестрите му си бършели сълзите и хълцали, гледайки разгневения си баща и непокорен брат. А майката изтръпнала от ужас, защото познавала момчето си и предугаждала, че над техния дом ще премине черна скръб. Предпразникът за тях бил вече огорчен, а скръбен идел и следният ден.
И когато всички били потопили очите си низко в черното на срама и скръбта, Виних отворил бързо вратата и потънал в неизвестността. Но преди да напусне къщата на баща си, боейки се да се не лиши от приготвените през последните дни съединения, преминал през стаята си и ги задигнал, за да ги скъта и запази.
При този спомен той се усмихна и запита себе си:
„Не се ли отдаваше и сега на тази страст, за да разбие пак някоя глава и тази глава този път дали не щеше да е неговата?…“
О, как страстта му го е подтиквала по непростени и непочтени пътища да си набавя необходимите средства, за да има онова, що му е потребно!