Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Алия помогна на Исана да се отпусне на земята близо до огнището, а Арарис с малко магическо усилие го запали. Той заповяда на фуриите на лампите да се събудят и те светнаха с кротък пурпурен пламък.
— Страхувам се, че няма легло — каза той и свали аления си плащ, после го нави и внимателно го постави под главата на Исана.
Очите на младата Исана бяха изцъклени от болка. Поредният спазъм изви гърба й и тя стисна зъби, за да заглуши болезнения стон.
Времето се точеше, както се случва в сънищата, безкрайно бавно, докато преходът — главозамайващо бързо. Исана си спомняше малко от онази нощ, далеч от съпруга си, само безкрайни цикли на болка и ужас.
Тя нямаше ясна представа за това колко дълго беше лежала в пещерата преди много години, но с изключение на краткото време, когато Арарис се измъкна от пещерата, за да прикрие следите им, водещи до пещерата, той я наблюдаваше във всеки един миг през всичките онези часове. Алия седеше до нея, като покриваше челото й с мокра кърпа и й даваше вода между пристъпите на болка.
— Сър рицар — каза Алия накрая, — нещо не е наред.
Арарис стисна зъби и я погледна.
— Какво имаш предвид?
Истинската Исана рязко задиша. Тя не помнеше тези думи. Последното, което си спомняше за сестра си, беше видението й през пелена от сълзи как Алия бърше с влажна кърпа потта и сълзите от лицето на Исана.
— Детето — каза Алия. Момичето прехапа устни, — мисля, че не е разположено правилно.
Арарис безпомощно погледна Исана.
— Какво можем да направим?
— Трябва й помощ. Акушерка или опитен лечител.
Арарис поклати глава.
— В цялата долина Калдерон няма холтове, новите холтове ще пристигнат тук чак през следващата година.
— А лечителите на легиона?
Арарис я погледна, след което каза:
— Ако някой от тях беше оцелял, вече щеше да е тук.
Алия примигна изненадано, от объркване челото й се покри с бръчки.
— Милорд?
— Нищо освен смъртта не би могло да попречи на моя предводител да бъде със сестра ти — тихо каза Арарис. — А ако той е мъртъв, значи силите на маратите са огромни и легионът е загинал заедно с него.
Алия шокирано го погледна и долната й устна започна да трепери.
— Но, но…
— Засега маратите контролират долината — каза тихо Арарис. — Подкрепленията от Рива и Алера Империя вероятно ще пристигнат преди края на деня. Но да се напусне това място е равносилно на самоубийство. Трябва да останем, поне сме сигурни, че тук е безопасно.
Нов спазъм разтърси Исана, тя дишаше с усилие по време на контракцията, захапала усукано парче от кожения колан на телохранителя, въпреки че беше прекалено изтощена след часовете родилни болки, за да овладее пронизителните си писъци. Алия хапеше устни, а очите на Арарис бяха притеснени, докато гледаше, неспособен да помогне.
— Значи… — Алия изправи рамене и вдигна брадичка. Това беше сърцераздирателен жест за Исана, очевиден опит на детето да си вдъхне решителност и почти също толкова очевидно неуспешен. — Значи сме сами.
— Да — тихо отговори Арарис.
Алия кимна бавно.
— Тогава… с ваша помощ, мисля, че ще мога да й помогна.
Той вдигна вежди:
— Водна магия? Ти владееш ли я?
— Сър? — колебливо каза Алия. — Имаме ли избор?
Устата на Арарис потрепна в мимолетна усмивка.
— Предполагам, че не. Израждали ли сте преди?
— Два пъти — отговори Алия. Тя преглътна: — Ъ-ъ, при коне.
— При коне — повтори Арарис.
Алия кимна, очите й потъмняха и се разшириха от тревога.
— Е, всъщност баща ми го направи. Но аз му помагах.
Младата Исана отново изпищя.
Арарис кимна веднъж, когато спазъмът премина.
— Вземете другата й ръка.
Опърпаният Фейд, застанал до Исана, каза:
— Това беше втората ми грешка. Глупак. Бях такъв глупак!
Заедно те пренесоха Исана в езерцето. Арарис с бързи движения свали доспехите си и коленичи зад Исана, поддържайки тялото й близо до гърдите си, докато Алия се отпусна пред нея.
Исана изненадано погледна цялата картина, увлечена от спомените на Фейд. Тя не помнеше нищо от това. Никой не й го беше разказвал.