Виелица на сенките [bg]

— Разбира се, че е сигурно, глупава главо! Самият комендант го каза на Еграсса! Веднага щом видя документа с кралския печат, направо се размекна. Ако не ми вярваш, питай Змиорката.

Доблестната армия на Валиостр този път наистина се оказа доблестна и кошмарът от Пролетната война този път не се случи. Спряна и отблъсната назад. Ха-ха! Ето какво означава навременната информация и четиридесет хилядната северна армия, която кралят беше събрал за тържественото посрещане на Неназовимия.

— А как стоят нещата с първа и трета оркска армия?

— Пограничното кралство изглежда се държи и ще се държи, докато нашите не им отидат на помощ. Така че на първа армия може само да им съчувстваме. Скоро ще се изнесат в своята Златна гора и няма да се покажат оттам още триста години. Такова съкрушително поражение ще го помнят мно-ого дълго. Що се отнася до третата им армия, там всичко е просто. Елфите се справили и като че ли ситуацията в Черната гора е спокойна, по последна информация. Що се отнася до онези, които тръгнали към Майдинг… — Кли-кли се ухили заговорнически. — Чакала ги не по-малко неприятна изненада, отколкото онези, които тръгнали към Раненг и се сблъскали с Дивите егери и пограничните гарнизони. Нашите момчета там също ги очаквали, а след това пристигна помощ и…

— Чакай, Кли-кли! — прекъсна го мълчалият досега Фенерджия. — А там откъде се е взела помощ?

— Ти за нашите петнадесет хиляди, които постоянно обикалят по границата с Мирануех, забрави ли?

— Не съм забравил, но предполагам, че и Мирануех също не е забравил. Значи сега целият запад е оставен на милостта на „мустаците“10!

— Не се притеснявай! И тук всичко е наред! Към Майдинг тръгнали двадесет хиляди Първи. Така че кралят на Мирануех се възмутил от такава несправедливост и добавил към нашите петнайсет хиляди още десет хиляди от неговите копиеносци и четири хиляди кавалерия.

— Какво о-о-о?!! — този път и тримата се ококорихме.

— Да. Орките нещо много ядосали негово величество и негово величество решил да се намеси и да помогне на северния си съсед.

— Не вярвам. Всичко друго, но не и Мирануех! От колко века се хапем за Спорните земи, а сега това!

— Нима жреците не ни учат да бъдем по-щедри, Гарет? — ухили се гоблинката. — Мракът знае какво е накарало краля на Мирануех да предприеме такъв щедър и навременен ход, но и моят скъп Сталкон се размърдал и подарил Спорните земи на Мирануех.

Халас се задави с вино и се закашля. Змиорката го удари по гърба.

— Не е кой знае каква загуба. Толкова много години да се карате за двайсет левги безполезна блатиста земя… Само северняците са способни на това.

— Е, при вас в Гарак земя колкото искаш, но при нас е много ценна — защити родното кралство Фенерджията. — Но стореното, сторено. Значи са отблъснали орките от Майдинг?

— Не само са ги отблъснали, но са ги обкръжили и са ги избили до крак! — пропя гоблинката. — Победа на всички фронтове! А след това съюзената армия не се успокоила и влязла в Черната гора, за да помогне на братята елфи. Ако нашите военачалници имат поне малко мозък, ще прочистят Златната гора от Първите.