Диамантен меч, дървен меч [bg]

В кохортата на Аврамий повечето бяха мелиинци, затова никой не се учуди на дадената заповед.

- През стената! Готви куките!

Никак не му се искаше да промушва осемстотинте си меча през игленото ухо на вехтата порта. Стражата я беше напуснала, здраво залоствайки тежките крила с яка греда.

- Отваряйте! - нареди легатът.

Кохортата вече завиваше наляво и надясно от портата.

Чизмите на войниците затропаха по плоските покриви на къщите, прилепени към стената. Полетяха вързани за въжета куки. В сумрака, на слабия пламък на няколкото факли, Аврамий видя как хората му се катерят по стените.

Неколцина от челната манипула в тръс се приближиха до портата и се заеха с гредата-резе. Напънаха - гредата помръдна.

Легатът с необяснима тревога се вглеждаше в тъмното небе.

Нещо го зачовърка отвътре и той през зъби изкомандва:

- Отдръпнете се от портата! Първа манипула, назад-ходом-марш! Вие - продължавайте да отваряте! Втора манипула - за стрелба!

След което сам се отдалечи.

Тъкмо навреме.

Аврамий не се бе доверил на слуховете, че ордените са в паника и са загубили способността си да се бият. Оказа се, че слуховете са, меко казано, преувеличени.

Той видя как стана. От ниските есенни облаци изведнъж увисна алена сияеща капка. Проточи се, огнената нишка изтъня и съсирекът от пламък, страшният "дар" на маговете, се откъсна от небето.

Земята се изправи като подплашен кон. Течен огън плисна настрани, поглъщайки всичко, което докопа. На мястото на Кожарската порта, малкия площад пред нея и няколкото близки къщи клокочеше котле от огън. А нагоре стремително се издигаше огнен димен стълб, който храчеше къси мълнии и нови капки пламък, макар и далеч по-малки, ала лакоми и безпощадни.