Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Ала черният камък на пръстена на Императора се затопли -знак, че насреща се плете заклинание.
Командирът на стрелците улови лекото кимване на господаря си и излая към войниците.
Въздухът се изпълни със стрели.
Пред вълшебницата със светлосиньото наметало замъждука перленосив овал на прозрачен щит - тя нямаше време да сътвори нещо по-сериозно.
Тежките, изцяло железни стрели, които пробиваха доспехи на конник, погубвайки и ездача, и животното, безсилно отскачаха от магическата преграда.
- Това ли е отговорът ти, владетелю? - провикна се вълшебницата. - Това ли е последната ти дума? Нека тогава те сполети...
Пехотинците вече с нарастващ рев се бяха втурнали напред, дрънчейки с брони и оръжия. Императорът насочи към терасата свит юмрук - камъкът напред. Не разчиташе, че ще порази противничката си, ала се надяваше да я разсее, да я накара да се брани пак, вместо да удари войниците му.
Топлината от пръстена се стрелна по ръката му. Камъкът и затвореното в него същество се подготвяха да изпълнят заповедта на собственика си. Макар и подарък от Дъгата, той от векове вярно беше служил на всички Императори, помнеше всеки удар на сърцата им, познаваше вкуса на кръвта им, когато от раните върху него пръснеше от горещата течност, а това оставяше своя печат. Сегашният му притежател се осланяше на тази памет и на навика на талисмана, макар и не най-силен в магическо отношение, да брани владетелите на Мелиин.
Около юмрука на Императора се сгъсти мораво облаче. Най-големият постижим успех щеше да е кратко изтъняване на щита. Силите в камъка различиха посочената жертва. И атакуваха.
Рояк дребни създания с от ципести криле и нокти с неистов вой полетяха напред. Бяха придобили подобие на плът и подобие на живот с една-единствена цел - да убиват. Щяха да просъществуват няколко мига, не повече.
Силите, излюпили тези твари, се прибираха в дълбините на черния камък.
От порите на ръката на Императора излизаше кървава пот
Камъкът никога нищо не вършеше даром, освен когато не отразяваше нападения срещу господаря си.
"Дали ще постъпи така с всеки, комуто позволи да го носи?" -разсеяно си помисли Императорът, докато търсеше с очи началника на стрелците.
Ала онзи знаеше какво да прави. Имперските стрелци умееха изключително чевръсто да презареждат страшните си арбалети.
Роякът дребни създания вече бе захапал щита на магьосницата.
- Махайте се! Къш! - чу се стреснатият вик. Късно. Прекалено късно.
Крилатите твари изгаряха като еднодневки в припламналият щит, превърнал се в огнен воал. Съвсем за миг беше станал проницаем. Арбалетчиците се възползваха майсторски от прекъсването в защитата.
Огънят не бе в състояние да се пребори лесно с желязото. И въпреки това щитът, дори изтънял, дори раздран, успя да стопи и разблъска новия облак стрели. От дадения залп само два болта стигнаха целта си.
Едната стрела прониза девойката под лявата скула и изхвръкна през тила. Другата се заби между гърдите, леко вляво, потъна в плътта и пречупи гръбнака.
Маговете на Седмоцветието не умираха лесно. Бяха като котките - с девет живота. Могъщите им вълшебства ги спасяваха и от по-тежки рани. Навярно ако стрелата бе само една, девойката би спасила живота си.
Ала две смъртоносни рани й дойдоха в повече.
Втората стрела, която остана в тялото на вълшебницата, отблъсна младата жена назад. Светлосинята рокля, по която не успя да падне и една капка кръв, изчезна зад парапета.
Кохортата реагира с възторжени вопли.
Имперските легиони умееха да щурмуват всякакви крепости.
Миг по-късно по въжените стълби нагоре се устремиха войници. Императорът знаеше, че гибелта на един от магьосниците нищо не значи. А втори път нямаше да успее толкова скоро да задейства камъка.
Той вкара в боя резервните манипули. Вълшебниците не трябваше да имат време да се окопитят.
Нямаше представа, че съюзникът му Хеон има добра хватка за справяне с маговете. Ала Касапина и неговото джудже с билки бяха далеч.
Балконите на вилите се покриха с желязо, отекна звън на мечове. Свистяха стрели. Императорът крачеше напред и василискът сияеше върху бронята му.
ВТОРА ГЛАВА
- Проклета да съм! - гръмогласно изрече Клара Хюмел. - Орки да ме шибат, нищо не разбирам!
Стоеше с ръце на кръста пред Морската порта на Мелиин, която гледаше право на юг подир отдалечаващия се към морето друм - разточително широк и майсторски павиран. Пътят минаваше покрай реката, под него се бяха скупчили плаващите кейове, където акостираха търговски кораби, предпочели да продължат нагоре по течението, за да продадат стоките си направо в столицата, защото им излизаше по-изгодно, отколкото в пристанищните градове.