Републиката на крадците [bg]

— Направи го тройно — отвърна Джийн. — Хайде, намести проклетото нещо. И по-лоши неща съм преживявал, и то без предупреждение.

Триаса постави внимателно ръцете си, все едно главата на Джийн беше на глинена статуя, чийто нос лечителят се кани да махне и извае наново. Натисна с плавно движение. Джийн остана мирен, но все пак издаде дълго, дълбоко и подходящо театрално стенание. Звукът на каквото там се местеше или чупеше във вътрешността на носа, накара Джийн да потрепери, все едно, че току-що са потопили слабините му в ледена вода, а от групата на писарите се чу общо ахкане.

— Може би само едно малко бренди — простена Джийн, едвам движейки устните си. Сълзи се стичаха по страните му. Локи посочи една от писарките. Жената кимна и забързано излезе от стаята.

Триаса сръчно намаза носа на Джийн със сметанов на цвят алхимичен мехлем и превърза главата му с ленена превръзка.

— Дръж го неподвижно — каза тя. — Танцувал си този танц и преди, затова не прави глупости. Дръж главата си обездвижена, докато спиш. Ела утре да те прегледам — кабинетът ми е отсреща.

— Благодаря — каза Джийн. Секунда по-късно услужливата писарка се върна с чаша карамеленокафяв алкохол, който Джийн внимателно изля в гърлото си.

— Е — каза Локи, — след като вече всички осъзнахме, че никога няма да бъдем особено здрави, нека разгледаме какво имаме. Дайте списъците си на Никорос и той ще изглади подробностите.

— Господа — каза Никорос, докато ръцете му бързо се запълваха с документи, — за мен е удоволствие, че се върнахте и поемате по-активна роля в нашите дела, но този обем работа…