Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Съвременен Китай се сблъсква именно с подобен проблем. През последните няколко десетилетия страната се справя изключително добре по отношение на икономическия растеж, намаляването на бедността и предоставянето на основни социални услуги за разлика от повечето авторитарни и много демократични режими. Но гарантира ли настоящата китайска система Непресъхващ поток от „добри императори“?
Китайското авторитарно управление е изправено пред няколко заплахи по отношение на стабилността на системата. На първо място, то може да създаде харизматичен лидер, който да се възползва от популистките страсти и да организира група от свои последователи, която да наруши всички взаимни договорености, които характеризират постмаоисткото управление. Съществува безадресно социално недоволство, което може да се разрасне в резултат на изключителното икономическо неравенство в Китай и усещането за неконтролируема корупция.
Втората заплаха не е толкова драматична, но е много по – вероятна: правителството да загуби своята автономия спрямо другите социални играчи и да стане заложник на мощни икономически групировки в резултат на икономическия растеж. Минсин Пей предполага, че това вече се е случвало: настоящото правителство има насреща си могъщи групировки като държавни предприятия, отделни министерства и дори цели региони, които се противопоставят на властта му. Макар да се опитва да контролира корупцията по ниските нива, самото то може да стане жертва на корупция по върховете. Във всеки случай авторитетът на партията съществено е намалял от времето на Мао и Дън и с влошаването на нейното управление, което е неизбежно предвид трудния преход от страна със средни доходи към такава с високи, авторитетът ѝ ще продължи да спада. Под ръководството на Ху Дзинтао политическите реформи до голяма степен са преустановени, а икономическата политика се насочва в една не дотам либерална посока. След 18 – ия конгрес на партията и издигането на Си Дзинпин партията обещава нови икономически реформи, но в същия момент репресира дисидентите и отново акцентира върху идеологията и дисциплината. Предстои да видим дали Си ще успее да осъществи големи политически промени.
Последната заплаха е свързана с липсата на вътрешен източник на легитимност на системата. Китайското правителство често твърди, че представлява една различна, незападна политическа и морална система. Според мен истината е, че между Династичен Китай и сегашното управление съществува значителна приемственост. Но Китайската комунистическа партия все още официално основава своята легитимност на внесена от Запада идеология, марксизма – ленинизма. Това я възпира изцяло и откровено да базира своята легитимност на традиционни китайски ценности. От друга страна, партията не може просто ей така да зареже марксизма – ленинизма. Поради тази причина легитимността ѝ се основава на високите нива на икономически растеж и на способността ѝ да бъде знаменосец на китайския национализъм. Ако растежът се забави или тръгне в обратна посока, Китайската комунистическа партия няма да разполага с основателни причини за монопола върху властта.
Единствено решение на проблема с лошия император и свързаните с него злини на корупцията и произвола в дългосрочен план е увеличаване на формалните процесуални ограничения върху държавата. Това означава преди всичко вземането на решения все повече да е въз основа на правила и законът да се прилага по отношение на високите нива на правителството и партията. Формалните ограничения налагат разширяване на политическото участие. Проблемът с информацията, който измъчва имперски Китай и стои пред сегашното управление, не може да бъде решен без гарантиран достъп до информация. Икономическият растеж създава голяма и нарастваща средна класа, която все по – трудно приема патерналистичното авторитарно управление, което се опитва да прикрие собствената си корумпираност. Преходът към по – формални ограничения на властта може да бъде постепенен и трябва първоначално да се концентрира по – скоро върху законността, отколкото върху отчетността. Съществуващата Китайска конституция не е лоша основа, върху която да се изгради стабилна основа на законността. Но ако китайската политическа система разчита на устойчивост в дългосрочен план, това може да бъде гарантирано единствено с институциите на върховенството на правото и демократичната отчетност.