За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
«Ние принасяме най-обикновени дарове — казва един спартанец, — за да можем всеки ден да почитаме боговете.»
Усърдието, което хората трябва да влагат в службата на божеството, е нещо съвсем различно от великолепието на тази служба. Да не му предлагаме нашите божества, ако не искаме да разкрием пред него нашето пристрастие към предметите, които то ни учи да презираме.
«Как трябва да гледат боговете на даровете на нечестивите — чудесно говори Платон, — след като и добродетелният се стреми да приеме дарове от нечестивия.»
Религията не трябва под предлог на дарове да събира от народа това, което му е останало след покриване на държавните нужди; и — както казва Платон — целомъдрените и благочестивите хора трябва да принасят дарове като самите тях.
Религията също не трябва да поощрява излишните разходи за погребения. Какво по-естествено от премахването на разликата в имотните състояния при такова дело и в такъв момент, който прави всички състояния равни?
Глава VIII
За първосвещенството
Ако религията има много служители, естествено е тия служители да имат ръководител, т. е. да бъде установено първосвещенство. При монархията, където държавните чинове трябва да бъдат особено ясно разграничени и където не бива цялата власт да се съсредоточава в едни ръце, отделянето на първосвещен-ството от светската власт е полезно. Но това не е необходимо в деспотическата държава, в природата на която е съсредоточаването на цялата власт в едно лице. Но в този случай може да стане така, че господарят да започне да гледа на религията така, както на своите закони, т. е. като на проявление на своята воля. За предотвратяване на тази трудност са необходими паметници на религията, например свещени книги, които я определят и установяват. Персийският шах е глава на религията, но коранът е неин устав. Китайският император е върховен първосвещеник; но има книги, които се намират в ръцете на всички и предписанията на които са задължителни за него. Напразно един от императорите е искал да ги унищожи, те са възтържествували над тиранията.
Глава IX
За веротърпимостта
Тук ние сме политици, а не теолози; но и за самите теолози има голяма разлика между това да одобряваш една религия и това да я търпиш.
Ако законите на една държава признаят за търпими много религии, необходимо е те да задължават тези религии да проявяват търпимост една спрямо друга. Общо правило е, че всяка религия, която бива потискана, сама става потискаща; защото веднага щом случаят й позволи да се освободи от потисничество, тя започва да напада религията, която я е потискала, да я напада не като религия, а като тирания.
Полезно е следователно законите да изискват тези различни религии не само да не нарушават спокойствието на държавата, но и да не се безпокоят една друга. Ако един гражданин се задоволява само с това да не предизвиква вълнения в държавата, той удовлетворява само изискванията на законите; но е необходимо още той да не нарушава спокойствието на който и да било друг гражданин.
Глава X
Продължение на същата тема
Тъй като само нетолерантните религии се стремят с голямо усърдие да се настанят в чужди страни (защото религия, която може да търпи други религии, не се грижи въобще за разпространението си), гражданският закон ще постъпи добре, ако в случай че държавата е доволна от установилата се вече религия, се възпротиви на установяването на друга религия.
Ето впрочем едно основно правило за политическите закони по отношение на религията: когато в една държава дадена религия може да бъде приета или отхвърлена, не трябва да се допуска установяването й; но щом веднъж се е установила, тя трябва да се търпи.
Глава XI
За смяната на религията
Господар, който предприема в държавата си унищожение или смяна на господствуващата релргия, се излага на голяма опасност. Ако неговото управление е деспотическо, той рискува да предизвика революция по-скоро с това, отколкото с каквато и да било друга тирания, защото в тоя вид държави тиранията не е нещо ново. Революцията произтича от това, че държавата не е в състояние да промени религията, нравите и обичаите изведнъж и така бързо, както господарят може да издаде указ за приемане на новата религия.
Освен това старата религия е тясно свързана с устройството на държавата, докато новата не е; старата религия е съгласувана с климата на страната, а новата често отказва да се съобрази с това. Нещо повече, гражданите се отвращават от новите закони; те биват обзети от презрение към съществуващото управление; твърдата вяра в едната от религиите се заменя със съмнение в двете; с една дума, държавата има поне за известно време и лоши граждани, и лоши вярващи.