Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— На Фрида… съдържателката на публичния дом.
— С парите, които ще ти дам, Мориса, ще можеш да откупиш свободата си и да направиш свой собствен публичен дом където поискаш. Разбира се, ако случайно те заловят, не бива да споменаваш и дума за моето участие в убийството. И без това се съмнявам, че някой би ти повярвал, но ако забъркаш и моето име, бъди сигурна, че ще ти го върна тъпкано и ще пратя човек да ме отърве от теб. От друга страна, ако си мъчиш, ще бъдеш възнаградена, и тъй като няма да си пряката извършителка на престъплението, вероятно ще мога да уредя да те пуснат на свобода.
— Знам да си държа езика зад зъбите, милейди. Няма защо да се страхувате.
— Още щом те видях схванах, че двете с теб ще се разберем.
— Няма да ми е трудно да накарам Потс да убие Шимейн. За мене той е готов на всичко. Обаче ако искаме да отървем кожата, ще се наложи да убие и господин Торнтън. После ще му трябват малко парички, за да свързва двата края, докато всичко се размине. Щото той вече няма почти нищо.
— Готова съм да му платя известна част от сумата авансово, за да го стимулирам. Останалото ще получи, ако свърши работата.
— Във всеки случай, ако случайно не успее, мисля, че има и една жена, дето ще се навие да я свърши, и то за собствено удоволствие. Тя и хабер си няма какво зная за нея и за един мухльо, дето умря заради нея. Прави се на много важна и не ще да говори с мене, но ако вие я потърсите, милейди, сигурно ще говори с вас. Освен това ми се чини, че много, ама много й се ще да се пръждоса от това място, пък няма как, понеже й трябват доста пари.
— Смяташ ли, че е необходимо да караме и Потс, и тази жена да се опитат да убият Шимейн? — Едит си припомни деня, в който бе предложила на Шимейн да я възнагради с огромно богатство, ако отпътува далеч от Англия. Шимейн, естествено, бе отказала. Още я виждаше, сякаш бе пред очите й — толкова дребничка и крехка. Едва ли имаше нужда да й пращат цели двама убийци.
Мориса обаче бе на друго мнение.
— Потс вече на няколко пъти оплеска работата и какво получи? Нищо, освен дупка на гърба. Господин Торнтън сигурно ще го застреля още щом го зърне, ако Потс не успее да стреля пръв. Тъкмо от това най-много ме е страх, понеже той ще ме намери и вдън земя, за да си отмъсти за смъртта на любимата си. А пък Роксана Корбин може преспокойно да се приближава до Шимейн когато си поиска и никой няма да я спре. Затуй си мисля, че тя ще свърши по-добра работа, пък и сигурно ще се радва да получи малко пари за това.
— Тази Роксана Корбин ли е жената, с която искаш да поговоря?
— Да, казвам ви, че Роксана ще се съгласи да ви услужи, понеже Шимейн й открадна мъжа, дето тя се канеше да се жени за него. Както чувам, Роксана била хвърлила око на господин Торнтън още преди десет години. Някои казват, че тя даже му служела в леглото, ама стария Сам вика, че не било тъй, понеже тя е много грозна, а пък господин Торнтън харесва само хубавите жени. Когато се оженил за първата си съпруга, Роксана за малко не откачила. После обаче неговата госпожа умряла и тя веднага се заловила да се грижи за къщата му и да си точи зъбите. Тогава се появява Шимейн, оня приятел Торнтън се жени за нея и оставя Роксана с пръст в устата. Сега направо е побесняла от завист и ревност. Тръгнала е да разправя наляво и надясно, че Торнтън е убил първата си жена. Обаче аз зная, че тя още го иска. Пише й го на лицето, когато гледа нейния красавец да пристъпва по улицата с оная негова наперена крачка. Естествено, тя не знае, че я наблюдавам. Ама аз ви казвам — толкоз му е навита, че само той да щракне с пръсти, ще хукне с вдигнати поли към него. Само че господин Торнтън тъй е лапнал по Шимейн, че не дава и пет пари ни за тая дърта кранта, ни за никоя друга. Веднъж даже се опитах да го придумам да се качи горе с мене, ама той не щя и да чуе какво мога да му дам. Роксана сигурно знае, че докато Шимейн е жива, няма никакъв шанс… тъй че според мене има голям мерак да види сметката на блатарката. А щом има мерак, лесно ще й се запали фитила, като види кесията с парите, понеже после ще може да избяга от баща си.
— Изглежда, че знаеш доста за хората в този град, Мориса.
Проститутката сви рамене.
— Някои от клиентите ми са много разговорливи. Пък и аз виждам доста неща, докато си върша работата.
— Спомена ми, че си видяла нещо, което Роксана е сторила на онзи „мухльо“, както се изрази ти…
— Да, бях у тях, когато го убиха. Роксана е виновна, кълна се. Не че го бутна сама в кладенеца, ама все едно, че тя го уби.
— Значи ако случайно не се съгласи да убие Шимейн заради наградата, вероятно ще мога да я убедя, че ще е добре за нея да го стори, ако не иска да бъде арестувана за убийството на този човек.