Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Ако скърбим, то е за смъртта на маговете, чиито дарби са останали неизпитани. С всеки от тях невъзвратимо е изгубено знание. А ако се отчайваме, то е за чо-джа, майстори по-добри от най-добрите ни посветени в мистерията, лишени във вашата земя от чародейството, което е славата на тяхната раса.
— Забраненото! — Възбудена, Мара за миг забрави за страха си. — Това ли е тайнствената сила, която царицата чо-джа имаше предвид, когато ми говореше, че някои неща са забранени?
Скрита в сенките, докато навлизаше под една резбована арка, калиане отвърна уклончиво:
— Това, лейди Мара, е тайната, която ще отключиш, ако оцелееш в твоя спор с Великите. Но първо трябва да убедиш Кръга на старейшините на Турил, че си достойна. Ние ще изслушаме и ще отсъдим. Подбирай думите си грижливо, защото щом вече си видяла това място, опасностите, пред които си изправена, са умножени.
Отвъд арката се простираше лабиринт от коридори, осветени с глобуси на чо-джа. Подовете бяха мраморни. Майсторската изработка на колоните отне дъха на Мара: дори в имперския дворец нямаше каменни ваяния, излъскани до такъв блясък. Хората, които срещаха, бяха с обшити с мъниста дрехи и с украси от пера на главите. Други, които Калиане нарече послушници в изкуството, носеха бели халати. Всички без изключение се покланяха при преминаването й и Мара усещаше погледите им в гърба си като допира на нажежени въглени. Тук имаше магия, натежала във въздуха.
Калиане я поведе през по-широк коридор до отекващо преддверие. Хиляди свещи осветяваха пространството и заслепяваха със силната си светлина. А после влязоха в още по-огромно помещение, обкръжено от галерии с колони, всечени и накъсани в редици сложни фигури. Десетки загърнати в халати хора стояха отрупани на скалните площадки, обкръжили помещението на седем нива височина. Стълби и многобройни тесни спирални стълбища осигуряваха достъп до най-горните етажи.
— Това е нашият архив — обясни Калиане. — Тук държим цялото си знание и копия на всички писания по темата за нашето изкуство. Служи също така за наша зала за събрания, в онези случаи, когато магьосниците на Турил се събират заедно, най-близкото за нас до организираност. Нямаме братство като вашето Събрание и не поддържаме никакви официални служители, освен калиане, която е овластена да действа единствено като говорителка.
Минаха през пролука в парапета на най-ниското ниво. Лактите на Мара се отъркаха в стени, украсени с раковина коркара и абанос на спирални фигури, от които погледът й се замая. Опорните колони представляваха тотеми, клюнести, ноктести и със свирепи изражения. Съществата бяха с люспи или с криле от пера, а очите им бяха хищни като на змии.
Калиане я преведе през плашещо пространство гол под. Нямаше никакви мебели, нито дори шарки извън кръга в центъра. Обиколката му като че ли бе очертана от златиста светлина, несъмнено сътворена с някаква магия. Усетила многобройните нива нагоре, вече пълни с магьосници с халати, всички извърнати към нея, Господарката на Акома се почувства като изправена за жертвоприношение в началото на ритуал, който ще определи съдбата й.
— Там. — Калиане й посочи магическия кръг. — Пристъпи и застани вътре, ако имаш достатъчно кураж да бъдеш съдена. Но нека те предупредя, лейди Мара, Слуга на империята. Лъжи и измама са невъзможни за всеки, който премине тази черта.
Мара отметна косата си, спуснала се свободно на раменете й, след като бе останала без грижите на слугините си, и каза:
— Не се боя от истината.
Калиане пусна китката й и каза с почти жалост в очите:
— Върви тогава.
Мара пристъпи към светлата линия, без да трепне. Не се боеше от истината в мига, в който вдигна крак, за да прекрачи лъча жълта светлина. Но в същия миг се почувства пронизана от сила, която заличи всичката й воля, и когато стъпалото й докосна пода от вътрешната страна на заклинанието, и последната трошица самообладание бе изтръгната от нея.
Вече не можеше да се оттегли. Половината на тялото й, озовала се в омагьосания кръг, беше замръзнала като окована. Нямаше друг избор, освен да вдигне другия си крак и да влезе, макар че мисълта за това вече я ужасяваше безумно.
Безпомощността придоби нов смисъл. Ушите й не чуваха никакъв звук и очите й не виждаха нищо, освен блещукащата златиста паяжина на силата. Физически не можеше да се движи, нито да седне или да притисне ръце до гърдите си, за да приглуши ударите на разтуптяното си сърце. Дори робството изглеждаше като свобода пред магията, която я бе обкръжила като в затвор. Самите й мисли бяха задържани в плен. Мара се помъчи да надвие отчаянието си — и тогава някой високо горе от галериите извика въпрос.