Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Няколко от присъстващите благородници заговориха тихо, но принцът се окашля многозначително.
— Ще започнем ли? — попита той.
Манфред сведе глава и принцът седна. Другите последваха примера му.
Храната беше разкошна и виното бе най-доброто, опитвано някога от Ерик, но умората му пречеше да се съсредоточи. Все пак дискусиите около него бяха много важни, защото мъжете говореха за предстоящото сражение.
В един момент някой отбеляза, че северният фланг се държал толкова добре, че можело да се окаже разумно да привлекат част от войниците му за подкрепление в Даркмоор. Принцът чу забележката и каза:
— Това няма да е разумно. Не можем да очакваме, че няма да се върнат тук на следващия ден.
Дискусията се насочи към предстоящата битка и след малко принц Патрик каза:
— Капитан фон Даркмоор, вие повече от всеки присъстващ тук сте се сражавали с врага. Какво можем да очакваме?
Всички очи в стаята се обърнаха към Ерик. Той погледна към Грейлок, и Оуен леко му кимна.
Ерик се окашля и заговори.
— Можем да очакваме между сто и петдесет и сто и седемдесет и пет хиляди войници да се струпат пред градските стени и по цялата дължина на Кошмарния хребет.
— Кога? — попита едно пищно облечено дворцово конте.
— По всяко време — отвърна Ерик. — Още утре.
Мъжът пребледня и каза:
— Може би, ваше височество, би трябвало да призовем армията на Изтока. Те са на лагер в хълмовете на изток.
— Армията на Изтока ще бъде призована тогава, когато аз реша, че е време — заяви Патрик и погледна Ерик. — Що за хора са тези, с които се бием?
Ерик знаеше, че принцът е чел всяко донесение, пращано от Калис в трите му пътувания до Новиндус — по време на царуването на дядо му Арута, при регентството на чичо му Николас и последния път. Освен това самият той беше говорил с принца по същия въпрос поне пет-шест пъти, така че разбираше, че му нареждат да говори заради онези благородници в залата, които не бяха опитали вкуса на битката.
Ерик пак погледна Грейлок, който му кимна едва-едва, с лека усмивка. Познаваше Оуен достатъчно добре, за да разбере какво се иска от него.
— Ваше височество — почна Ерик. — Силите на врага са съставени от първоначални наемнически части, мъже, които са се сражавали срещу заплащане при много сурови условия. Оттогава те са закалени в убийство, терор и тъмна магия и са се превърнали в сила, с каквато Кралството в цялата си история никога не е водило война. — Той огледа залата. — Някои от тях са войници, сражавали се из половината свят, от падането на Западните земи в Новиндус до разрушаването на Крондор. От двадесет години те не познават нищо друго освен война, грабеж, плячкосване и насилие. — Улови погледа на контето и добави: — Някои от тях са канибали.
Мъжът пребледня, сякаш щеше да припадне.
Ерик продължи:
— Ще дойдат при нас, защото нямат друг избор. Ние унищожихме флотата им и те нямат храна. Сред тях има също така между десет и двадесет хиляди сааурци — точния им брой не знаем. — Някои от източните благородници го изгледаха тъпо. — За тези, които не са запознати, сааурците са гущероподобни същества, донякъде родствени с пантатийците, но са по девет стъпки високи. Яздят огромни бойни коне и звукът на тяхната атака е като планински тътен.
— О, богове! — възкликна контето и се надигна, затиснал устата си с длан. Изхвърча от стаята и след миг тишина неколцина от лордовете в залата избухнаха в смях.
Принцът също се засмя, а след като веселието заглъхна, каза:
— Благородни господа. Всяка дума, която изрече капитан фон Даркмоор, е вярна. Нещо повече: той дори подценява противника.
— Какво ще правим? — попита един добре облечен лорд, който изглеждаше така, сякаш никога не е държал меч.
— Ще се бием, милорд. Стоим тук, при Даркмоор и по Кошмарния хребет. И няма да помръднем, защото ако врагът премине, Кралството е обречено. Ще бъде победа или смърт. Друг избор няма.
В залата се възцари тишина.
25.
Разкрития
Забиха барабани.
Тръби засвириха и мъже затичаха по стените на Даркмоор. Ерик се облече, изхвърча през вратата колкото може по-бързо и затича към съвещателната зала.
Беше третият в помещението след Патрик и Грейлок. Само след няколко мига дотичаха още половин дузина благородници. Манфред влезе, огледа ги спокойно и заяви:
— Те са тук.
На никого не хрумна да попита кои са „те“.
Патрик заговори, без да губи време:
— Оуен, искам ти и граф Монтроуз да препуснете на юг, по източния рид. Вземете една рота и вижте какво имаме по фланга. Ако са унищожени всички южни резерви, както ни се донесе, искам да знам какво носи врагът на север. Не влизайте в бой, освен ако не ви нападнат, а след това се постарайте да се върнете тук колкото се може по-скоро. Ако се натъкнете на някакви останки от южните резерви, доведете ги със себе си.