Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Не успя.
— Не мога да го направя — заяви тя.
— Тогава стига си ми губила времето — сопна се той и прекъсна връзката.
Тя се отпусна в креслото и покри очите си с длан.
— Получавам доста странни данни от онзи боен кораб — обади се Алекс. — Наоми? Виждаш ли това?
— Извинявай. Дай ми една секунда.
— Какво има, Алекс? — попита Холдън.
— Активността на реактора спада. Има рязък скок на радиационното ниво в целия кораб. Сякаш продухват с реактора вентилационната система.
— Това не ми звучи здравословно — подхвърли Еймъс.
Командният център отново притихна. Авасарала посегна да отвори канал към Садър, но се спря. Не знаеше какво да му каже. По корабния канал се разнесе глас, завален и лигав. Отначало тя не позна Пракс, а после той трябваше да повтори два пъти думите си, докато го разбере.
— Инкубационна камера — ломотеше Пракс. — Протомолекулата превръща кораба в инкубационна камера. Като на Ерос.
— Знае ли как да го прави? — попита Боби.
— Явно да — каза Наоми.
— Май ще трябва да го разтопим на шлака — предложи Боби. — Имаме ли достатъчно огнева мощ за това?
Авасарала отвори пак очи. Опита се да почувства нещо друго, освен безбрежна мъка. Трябваше да има някаква надежда. Дори Пандора бе я получила.
Холдън изрече на глас мислите ѝ.
— Дори да можем, това няма да спаси Марс.
— Може пък да сме ги унищожили всичките? — предположи Алекс. — Искам да кажа, вярно, че бяха адски много, но може би… може би сме ги унищожили?
— Трудно е да се каже, след като се носеха по инерция — отвърна Боби. — Ако сме изпуснали дори само едно и то стигне до Марс…
Всичко ѝ се изплъзваше. Толкова малко ѝ бе оставало да го спре, а ето че сега седеше тук и гледаше как всичко ѝ се изплъзва. Стомахът ѝ бе стегнат на възел. Но още не се бяха провалили. Не още. Трябваше, трябваше да има някакъв начин. Нещо, което би могло да се направи.
Тя препрати последния си разговор с Нгуен до Садър. Може би на него щеше да му хрумне някаква идея. Тайно оръжие, което ще изскочи отнякъде и ще изтръгне кодовете. Може би голямото братство, на военните щеше да успее да призове някакви остатъци от човечност у Нгуен.
Десет минути по-късно от „Кинг“ се отдели спасителна капсула. Садър не си направи труда да се свърже с нея, преди да я взриви. В командния център настроението бе погребално.
— Добре — каза Холдън. — Всичко по реда си. Трябва да слезем в базата. Ако Мей е там, ще я измъкнем.
— Аз ще се заема с това — предложи Еймъс. — И ще трябва да вземем доктора. Той за нищо на света не би го оставил на друг.
— И аз си мислех същото — съгласи се Холдън. — Така че подгответе се да свалите „Роси“ на повърхността.
— Ние ли? — попита Наоми.
— Аз ще отида със скутера до онзи боен кораб — каза Холдън. — Кодовете за включване на радиомаяците би трябвало да са в командния информационен център.
— Ти? — ахна Авасарала.
— Само двама души се спасиха от Ерос — каза Холдън и сви рамене. — И аз съм единственият, който остана.
49.
Холдън
— Не го прави — каза Наоми. Не молеше, не плачеше, не настояваше. Цялата сила на думите ѝ се криеше в кротката им простота. — Не го прави.
Холдън отвори шкафа за скафандри до главния въздушен шлюз и посегна към своята броня марсианска изработка. Внезапен спомен за радиационната болест на Ерос го спря.
— Те трупат радиация в „Кинг“ вече от часове, нали?
— Не отивай там — каза пак Наоми.
— Боби — повика Холдън по интеркома.
— Тук съм — отвърна пехотинката със сумтене. Помагаше на Еймъс да подготви снаряжението им за щурма срещу научноизследователската станция на Мао. След срещата си с протомолекулния хибрид Холдън предполагаше, че ще отидат тежковъоръжени.
— Какво ниво на радиационна защита предлагат тези марсиански бронирани скафандри?
— Като моя ли? — попита Боби.
— Не, не подсилващи. Знам, че те ви позволяват да издържате на близки взривове. Говоря за тези, които извадихме от сандъка с ДС.
— Горе-долу като на стандартен скафандър. Вършат работа за кратка разходка извън кораба. Но не помагат особено при продължително излагане на силна радиация.
— Мамка му — изруга Холдън. После добави: — Благодаря. — Прекъсна връзката и затвори шкафа. — Ще ми трябва радиационен скафандър. Което означава, че ще съм добре защитен от радиацията, но няма да имам никаква защита срещу куршуми.