Републиката на крадците [bg]

— Ами да, разбира се.

— Кошниците тръгват. Без изисквания, без задължения, поне не още. Искаме хората просто да ни споменават с добро. Извиването на ръцете ще дойде на по-късен етап. С необходимата дискретност — продължи той — изловете членовете на партията ни, които имат дългове, проблеми със съда и така нататък. Дайте ми списък с малките им проблеми и ще изпратим хора, които да ги разрешат. В замяна задниците им ще са наши и ще ги пратим да действат. Сега — обратното. Членовете на Черен ирис и техните слабости. Дългове, афери, скандали, пристрастености, проблеми със закона. Искам този списък! Искам да отворя всяка рана, да сипя сол в нея, да откъсна всеки нискорастящ плод. Постоянен, тотален тормоз, възползваме се от всяка възможност и започваме преди изгрев-слънце.

— Както желаете — каза Никорос.

— За това… ми трябва доверен алхимик. Трябва ми и каруца… няколко дузини клетки за малки животни… и всички живи змии, до които можем да се докопаме.

— Живи змии? — попита един от писарите. — Имате предвид…

— Да — отвърна Локи, — имат люспи, плъзгат се наоколо, змии. Продължавайте. Искаме ги само ако не са отровни! Това означава смоци, кафяви водни змии, слепоци. Всичко подобно ще свърши работа. Използвайте наемници — момчета, момичета, всички… Предложете подходящо заплащане, но по дяволите, не вдигайте шум. Не искам да се разчуе твърде много за нашия малък замисъл. Поставете клетките в мазето и дръжте змиите в тях до следващо нареждане. Как е носът на мастер Калас?

— Лошо наместен — отговори лечителката. — Вашият неподправен аромат ми подсказва, джентълмени, че не сте имали време за почивка през последните няколко дни.

— Печално правилно предположение — каза Локи.

— Трябва да бъде счупен наново. Очевидно това не е първата ти подобна контузия, мастер Калас, и дишането ти вече се влошава.

— Направи го тогава — каза Джийн.

— Ще са ми необходими две чаши бренди, няколко помощници и въже.

— Няма време за това — изръмжа Джийн. — Искам съзнанието си ясно за работа. Направи го просто тук и сега.

— Извинете, мастер Калас, но не ми допада мисълта човек с вашия ръст да ме нападне…

— Госпожо физикер — каза Локи, — по-скоро тази сграда ще падне, отколкото приятелят ми да изгуби контрол.

— Ще ви струва двойно — строго каза жената.