Драконите на изчезналата луна [bg]

— Поне един от нас сполучи да избяга — каза Галдар на останките и отдаде чест по войнишки.

Тялото на един от чародеите също липсваше. Никой не можеше да каже на Галдар какво се е случило с Палин Маджере. Някои твърдяха, че са забелязали фигура, облечена в черно да го изнася, докато други се кълняха, че самият Даламар го е разкъсал на парченца с голите си ръце. По заповед на Мина бе проведено пълно претърсване, ала тялото така и не беше открито, така че водачката в крайна сметка заповяда да го прекратят.

Тялото на чародея Даламар си оставаше в опустелия храм, втренчен в тъмнината, очевидно забравен от всички и с окървавени ръце.

Имаше и друга новина. Главният надзирател беше принуден да признае, че по време на объркването около нападението на Малис елфът лорд Силваношей беше успял да избяга от килията си и все още не е заловен. Смятаха, че младежът е в града, понеже бяха разположили наблюдатели на портите, но все още никой не бе долагал за преминаването му.

— Той е в Санкшън — казваше Мина. — Можеш да бъдеш сигурен.

— Ще го открия — отвърна надзирателят и изруга. — А когато го открия, ще го доведа право при теб, Мина.

— Сега съм прекалено заета, за да се занимавам с него — изрече остро тя. — Ако го намериш, убий го. Вече изпълни предназначението си.

Дните минаваха. Редът отново бе възстановен. Елфът така и не беше открит, макар че никой и не си даваше прекалено много труд да го търси. Бяха плъзнали слухове, че Мина се е преместила в древния Храм на Дюъргаст, отдавна потънал в руини, но понастоящем построен наново и почистен из основи. След месец Мина щяла да проведе голяма церемония в храма, чието естество обаче оставаше в тайна, но се твърдеше, че церемонията щяла да бъде един от най-великите моменти в историята на Крин и че този ден щял да се помни и слави дълго. Скоро всички в Санкшън обсъждаха възможността Мина да бъде наградена с обожествяване.

В деня, когато Галдар пръв научи новината, той въздъхна дълбоко. Някъде по същото време Мина дойде да го види.

— Галдар — повика тя пред палатката му. — Може ли да вляза?

Той изръмжа утвърдително и тя влезе.

Беше отслабнала — след като минотавърът вече не бе край нея, никой не можеше да я убеди да се храни както трябва. Нито пък някой я подканяше да се наспива, понеже изглеждаше изпита и изтощена. Очите й премигваха начесто, а пръстите й си играеха безцелно с катарамите на кожената й ризница. Кожата й беше бледа, като се изключеха трескавите петна на бузите й. Косата й бе станала по-дълга от обичайното и около ушите и по челото започваше да се къдри игриво. Галдар не се изправи да я посрещне. Вместо това остана седнал на леглото.

— Разправят, че не излизаш от тук, защото не си бил добре — каза Мина, като го оглеждаше внимателно.

— Подобрявам се — отвърна той, отказвайки да срещне кехлибарения й взор.