Политичестки ред и политически упадък [bg]

Китайската народна република е авторитарна държава, чиято конституция предоставя ръководната роля на комунистическата партия. Партията няма никакво намерение да позволи провеждането на свободни и честни многопартийни избори и старателно потиска всяка открита дискусия за демокрация.

Всички авторитарни режими срещат съпротива на управлението си под една или друга форма и всички отговарят с репресивни мерки и кооптиране. В сравнение с тоталитарни държави като Северна Корея или арабските диктатури на Хосни Мубарак в Египет и на Муамар Кадафи в Либия китайският вариант клони в доста по – голяма степен към кооптиране. И макар формални механизми за отчетност да не съществуват, партията и държавата откликват до известна степен на изискванията на различни социални играчи в китайското общество.

Съществуват няколко механизма за това. Китайското правителство позволява провеждането на избори в селските райони от 1989 г. насам с цел избирането на селски комитети и селски ръководители с някои ограничени местни правомощия. Те са част от цялостната избирателна система, обхващаща Националния народен конгрес, в който делегатите започват да проявяват известни признаци на независимост. В допълнение към тези формални механизми според политолога Лили Цай китайските селски общности предоставят неформални механизми за обратна връзка за информиране на местните длъжностни лица за оплаквания и идеи за по – добра ефективност по отношение на предоставянето на услуги от страна на държавата. Съществуват и канали за подаване на официални жалби, създадени както от държавни, така и от партийни организации, чрез които гражданите могат да представят своите мнения. Правителството не е правно задължено да отговори, но местните власти често са приканвани от висшестоящите органи да не допуснат възникване на социална нестабилност, предотвратявайки разрастването на очертаващи се проблеми.

Най – важният механизъм за обратна връзка си остават публичните протести. Поради почти параноичната загриженост на управлението за социална стабилност и „хармония“ протестите не просто са потушавани, а и стават повод за постигане на споразумения. Според изчисленията през 2010 г. са проведени около 180 000 официално регистрирани прояви на социален протест от разгневени селяни поради реквизиция на земи, от обезпокоени родители по повод замърсители от близка фабрика, от работници мигранти, към които са се отнесли зле длъжностни лица. Под ръководството на Ху Дзинтао партията променя относителния приоритет на икономическия растеж в полза на стабилността при оценките си за ефективност при изпълнение на служебните задължения, като придава по – голямо значение на стабилността до такава степен, че една – единствена проява на безредици може да сложи точка на кариерата на длъжностно лице. Много местни служители смятат, че е по – лесно да подкупят протестиращите чрез данъчни облекчения, субсидии или заобикаляне на правилата, и са подложени на жесток натиск за удовлетворяването на тези противоположни цели.