За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава V
За ограниченията, които законът трябва да постави върху богатствата на духовенството
Отделни родове могат да измрат; следователно техните имоти не могат да останат навеки техни. Духовенството е нещо като род, който не може да измре; следователно неговите имоти са свързани с него навеки и не могат да минат в други ръце.
Родовете миряни могат да растат; необходимо е следователно и техните имоти да растат. Духовенството е род, който не бива да се увеличава; следователно и неговите имоти трябва да бъдат ограничени.
Ние сме запазили разпорежданията на Левит относно имуществата на духовенството с изключение на предписанията, които се отнасят до размерите на тези имущества; в същност на нас не са ни известни пределите, отвъд които религиозната общност не може да трупа богатства.
Тия неограничени придобивки изглеждат за народа толкова безразсъдни, че този, който би се заел да ги защищава, би бил сметнат за безумен.
Гражданските закони срещат понякога препятствия при отстраняването на установилите се злоупотреби, защото тия злоупотреби са свързани с неща, които законите трябва да уважават; в тоя случай косвените мерки съответствуват повече на благоразумието на законодателя, отколкото на мерките, които са насочени пряко към самия предмет. Вместо да се забраняват на духовенството тия придобивки, по-добре е да се направи така, че то да се отврати от тях; да се остави правото, но да се отстрани фактът.
В някои европейски страни пред вид правата на сеньорите е било установено в тяхна полза правото на възнаграждение при прехвърлянето на недвижими имоти върху църквата чрез «мъртвата ръка». Интересът е подтикнал господарите да налагат от своя страна такси за погасяване при същите тия случаи. В Ка-стилия, където такова право не съществува, духовенството е завладяло всичко. В Арагон, където правото на погашение действува частично, то е спечелило по-малко; във Франция, където е установено и правото на погашение, и правото на възнаграждение, неговите придобивки са още по-незначителни; и може да се каже, че напредъкът на тази страна се дължи отчасти на действието на тия две права. Увеличете ги и спрете, ако е възможно, правото на «мъртвата ръка»!
Признайте за съкровени и неприкосновени старинните владения на духовенството, които са необходими за него; нека те бъдат така неподвижни и вечни като него самото; но оставете да излизат от ръцете му неговите владения.
Разрешете да бъде нарушено правилото, когато това правило стане злоупотреба; понасяйте злоупотребата, щом като тя се е превърнала в правило.
В Рим още се помни един меморандум, който е бил изпратен тук по повод на някои спорове с духовенството. В него е било вписано следното правило: «Духовенството трябва да вземе участие в държавните разходи, както и да е казано в Стария завет.» От това било направено заключението, че авторът на меморандума е разбирал по-добре езика на изнудвачеството, отколкото езика на религията.
Глава VI
За манастирите
Най-простият здрав смисъл ни показва, че тия съсловия, които никога не изчезват, не трябва да продават пожизнените си фондове земя или да сключват заеми с пожизнена лихва, ако не искат да станат наследници на всички ония, които нямат роднини и не желаят да имат; тия хора си играят с народа, но заедно с това насочват и банката против него.
Глава VII
За разкоша на суеверието
«Тези, които отричат съществуването на боговете — казва Платон — са нечестиви към тях; или, макар и да ги признават, те твърдят, че боговете не се месят в земните дела; или пък най-сетне те мислят, че е лесно да ги омилостивят, като им принасят жертви. И трите тия мнения са пагубни.» Никога естественият разум не е казвал нещо по-разумно за религията от тия разсъждения на Платон.
Великолепието на външния култ има допирни точки с държавното устройство. В добре уредените републики е бил премахнат не само разкошът на тщеславието, но и разкошът на суеверието; и в религията са били внесени законите на икономията. Такива са били многото закони на Солон; многото закони на Платон за погребенията, които Цицерон е възприел; и най-сетне няколкото закона на Нума за жертвоприношенията.
«Птиците — казва Цицерон — и изображенията, започнати и завършени за ден, са дарове, много угодни на боговете.»