Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Тя свърши с къпането и облече ризата и халата върху дребното си, крехко тяло. Сетне седна на един стол, остави Мориса да разресва черната й, но силно посребрена коса, и поднови разговора оттам, откъдето го бяха прекъснали.
— Питах се, Мориса, дали няма някой, който се е опитал да умъртви Шимейн?
— Има, ама засега не е направил нищо особено.
— Познаваш ли го?
— Един моряк от „Гордостта на Лондон“. Вдигнал е мерника на Шимейн, щото казва, че има да й връща за нахалството. Обаче господин Торнтън вече няколко пъти идва в града да ме предупреди, че ако стане нещо с Шимейн, ще дири сметка от мене и от Потс. Не зная защо намеси и мене в тая работа, ама се постреснах и казах на Потс да си наляга парцалите, та да не ни забърка в някоя грозна каша.
— А ако имаше възможност да отидеш някъде далеч, където този господин Торнтън не би могъл да те открие, би ли позволила на Потс да си отмъсти на Шимейн?
— Няма да ме заболи, ако оная блатарка вземе да пукне, обаче никога не бих я убила със собствените си ръце, тъй че ако си мислите да ме пратите на въжето, няма да стане.
— Няма защо да се безпокоиш, Мориса — успокои я Едит. — Самата аз искам смъртта на Шимейн не по-малко от теб, но за нещастие така и не успях да се погрижа за това.
Мориса нямаше представа как така една почтена дама ще иска да причини зло на друга. Но пък тя никога не бе общувала кой знае колко с аристократи и не знаеше какво представляват всъщност. И все пак й беше любопитно да научи повече.
— Защо такава издигната дама като вас ще иска Шимейн да умре? Какво толкова ви е сторила?
— Открадна сърцето на внука ми, ето какво. Затова я ненавиждам.
Отговорът на Мориса бе съпроводен с кисела гримаса.
— Де да беше само неговото. Този господин Торнтън, дето я направи своя…
— Да, чух, че някакъв заселник я е купил…
— Не само я купи, ами и спи с нея!
— Искаш да кажеш, че е загубила целомъдрието си?! — В първия момент Едит изпита неописуем възторг, но като си припомни непоколебимата решимост на Морис да намери Шимейн на всяка цена, дълбоко се усъмни дали внукът й би обвинил момичето за това, че е било изнасилено от своя господар. Да, много по-вероятно бе великодушно да отправи към годеницата си ново предложение за женитба, нищо че тя може би носеше дете от друг мъж.
От гърдите на маркизата се изтръгна тежка въздишка.
— Боя се, че загубата на девствеността й няма да промени нищо. Внукът ми е напълно омагьосан от тази уличница. Впила е здраво нокти в сърцето му и няма пускане.
— Хм, чини ми се, че Шимейн ще трябва да избира, понеже господин Торнтън няма да си остави съпругата да се мъкне с друг мъж без бой. Както чувам, бил убил първата си жена. Ако хване Шимейн да върти любов с внука ви, може да убие и нея.
— Значи Шимейн е омъжена? — възкликна Едит. Може би това най-после ще накара Морис да се откаже от нея!
— Хммм, ако момъкът, дето говори снощи ей там отвън с Шимейн и господин Торнтън, е вашият внук, хич не ми се вижда да се е отказал, нищо, че тя е вече жена на заселника.
— О, как искам тази никаквица да умре! — въздъхна отчаяно Едит. — Да можех да намеря кой да свърши тази работа, щях да го позлатя.
Мориса загриза замислено нокътя на показалеца си. Дали можеше да се довери на тази жена? Ами ако това беше капан — нямаше ли да е истинска глупачка да се хване в него, като предложи да намери такъв човек? И все пак, щеше ли Едит дьо Мерсер да пропътува целия този път само за да погоди номер на една проститутка? Това бе пълен абсурд.
Още от първия миг Мориса бе усетила, че тази знатна дама е решителна и упорита, и че е дошла тук с ясно определена цел. И колкото повече разговаряше с нея, толкова повече се убеждаваше, че не се намира в компанията на невинен ангел.
— Като стана дума за това, нашия Потс направо го сърбят ръчичките да пререже гърлото на Шимейн.
— Ако успееш да го накараш да премахне Шимейн, ти също ще получиш щедро възнаграждение. Щом си пристигнала тук с „Гордостта на Лондон“, предполагам, че си станала собственост на…