Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Защо тя те мрази? Знам защо мрази мен, но теб те погледна по същия начин.
— Това, братко, е нещо, което мога да реша да ти разкрия един ден, или не, но засега нека просто да кажем, че майка никога не е одобрявала пътя, по който избрах да живея живота си — отвърна Манфред. — Докато бях втори син, който няма да наследи титлата, това бе само източник на един дребен конфликт. Но след… кончината на Стефан напрежението значително нарасна.
— Извинявай, че попитах.
— Няма нищо. Мога да разбера любопитството ти. — Манфред се обърна към вратата. — И някой път може би ще ти кажа. Не защото имаш право да го знаеш, а защото ако го направя, това би направило майка ми ужасно нещастна.
Манфред се усмихна злобно и излезе. Ерик зачака слугите да донесат водата за баня. Беше задрямал, когато почукаха. Стана сънено, отвори вратата и вътре нахълтаха половин дузина слуги, понесли ведра гореща вода и голямо метално корито.
Той се остави на двамата, които внесоха коритото, да му свалят ботушите, докато другите го пълнеха. Като седна в горещата вода, почувства, че всички болежки се смъкват от тялото му. Излегна се за малко по гръб, а после изведнъж, когато един от слугите почна да го мие, се надигна и почти изскочи от коритото.
— Какво има, милорд?
— Не съм лорд. Може да ме наричаш „капитан“ — и освен това мога да се къпя сам.
— Да ви приготвя ли дрехи, докато се къпете?
— А, да, би било добре — каза Ерик. Другите слуги излязоха, а този, който говореше, заизбира дрехи от гардероба.
— Да ви донеса ли ботуши, капитане?
— Не, ще си нося моите.
— Ще ги почистя тогава, сър. — И вече беше излязъл, докато Ерик успее да възрази. Ерик сви рамене и усърдно почна да се търка. Рядко се бе радвал напоследък на лукса на гореща баня и щом се изкъпа, се почувства като новороден. Знаеше, че щом свърши вечерята, освен ако принцът не настоява за ново заседание, ще се върне и ще спи като труп.
Но после премисли образа и реши, че ще спи леко, макар и при залостена врата. Нямаше представа за времето, но реши, че не бива да закъснява за вечерята с принца на Крондор. Избърса се и огледа дрехите, избрани му от слугата. Човекът беше подредил светложълт клин, бледосиня туника и едно наметало с много леко сивкав цвят, почти бяло. Ерик реши да остави наметалото и навлече клина и туниката. Тъкмо когато свърши, слугата отвори вратата и каза:
— Ботушите ви, капитане.
Ерик беше смаян. Само за няколко минути човекът бе успял да смъкне от тях всичката кал и мръсотия и да ги лъсне до блясък.
— Благодаря — каза Ерик.
— Да поръчам ли да приберат коритото, докато вечеряте?
— Да — каза Ерик и нахлузи ботушите. Слугата излезе, а Ерик прокара длан по брадичката си. Съжали, че няма бръснач. Ако беше казал, сигурно щяха да му донесат, но не беше, затова реши, че малко косъмчета са за предпочитане пред това да кара принца на Крондор да го чака.
Излезе в коридора, тръгна към съвещателната зала и видя двама стражи да стоят пред вратата. Попита ги накъде е трапезарията и единият отдаде чест и рече:
— Последвайте ме, капитане.
Поведе го през няколко коридора до нещо, което според Ерик трябваше да е част от първоначалната цитадела или помещение, добавено скоро след това, тъй като трапезарията изглеждаше удивително малка. Имаше квадратна маса с място за дузина вечерящи на всяка страна, но стените бяха само на няколко стъпки зад всеки от тях, така че ако прекалено много хора се опитаха да се размърдат едновременно, работата щеше да стане доста заплетена. Ерик кимна на няколко благородници, които беше срещал в Крондор, и беше подчертано пренебрегнат от няколко други, потънали в разговори. Оуен вече беше тук и му посочи да седне до него.
Ерик обиколи масата и видя, че три стола отдясно на Грейлок са празни.
— Седни тук — каза Грейлок и му посочи мястото вляво от себе си. Потупа стола отдясно и каза:
— Този е за принца.
Ерик забеляза, че всички благородници на масата го гледат, и изведнъж се смути. Херцози и графове, барони и скуайъри — всички бяха на по-малко почетни места. Знаеше, че кой къде седи по отношение на принца е много важен въпрос в дворцовите интриги, и изведнъж съжали, че не го бяха сложили на най-отдалеченото място.
След няколко минути вратата зад тях се отвори, Ерик се обърна и видя влизащия принц Патрик. Всички станаха и сведоха глави.
След това влезе барон Манфред, техният домакин, следван от майка си.
Принцът зае мястото си, а Манфред седна от дясната му страна. Матилда тръгна към своя стол, но когато видя Ерик, заяви:
— Няма да седя на една и съща маса с убиеца на моя син!
— Тогава, мадам, ще вечеряте сама — каза Манфред и кимна на стражите да изведат майка му от залата. Тя се обърна и мълчаливо излезе с ескорта.