Престолът от драконова кост

На Саймън внезапно му хрумна да зададе въпрос.

— Откъде знаете, че са навън, на отсрещния бряг? — Той погледна през прозореца. Езерото все така тънеше в мъгла и не се виждаха никакви лагерни огньове. — Съвсем тъмно е — обърна се отново към Гелое той.

Дрехите й изобщо не бяха подходящи да се скита из горите. Беше боса!

Но щом огледа набързо навлечената рокля и полепналите по лицето и косата й капки роса, си спомни за големите криле на бухала, който летеше пред тях, докато приближаваха езерото. Все още усещаше силните нокти, които го отнесоха, когато противното нещо на Пътя на сънищата се опита да го лиши от живот.

— Вероятно няма значение, нали? — заключи той. — Единственото, което има значение, е, че знаем, че са отвън.

Въпреки оскъдната лунна светлина Саймън видя вещицата да се усмихва.

— Напълно си прав, момче — каза тихо тя и отиде да помогне на Бинабик да напълни още две торби — по една за Саймън и за Мария.

— Чуй ме — обърна се Гелое към Саймън, когато той се приближи вече облечен към тях. — Няма съмнение, че трябва да тръгнете сега, преди зазоряване — тя присви за миг очи срещу звездите, — а то ще настъпи съвсем скоро. Въпросът е как?

— Всичко, на което можем да се надяваме — измърмори Бинабик, — е да опитаме да се промъкнем съвсем тихо покрай тях. Със сигурност не можем да летим — някак горчиво се усмихна той.

Мария, която връзваше на вързоп едно наметало, се вторачи недоумяващо в трола.

— Да — обади се със сериозен тон Гелое. — Но се съмнявам да успеете да се промъкнете покрай тези ужасни хрътки. Не можете да летите, но можете да се измъкнете по вода. Под къщата съм завързала една лодка. Не е голяма, но ще побере всички ви — дори и Куантака, ако стои мирна.

Тя погали нежно вълчицата зад ушите и тя се отърка в нея.

— И каква полза от това? — попита Бинабик. — Трябва ли да гребем до средата на езерото, за да им дадем възможност на сутринта да доплуват и да ни хванат?

Той приключи с опаковането и подаде едната торба на Саймън, а другата на момичето.

— Има един поток, който се влива в езерото — продължи Гелое. — Малък е и не е много буен, дори е по-спокоен от този, по който сте минали на идване. С гребане все ще можете да се измъкнете някак от езерото и да поемете нагоре по него. — Леко смръщеното й лице беше по-скоро замислено, отколкото загрижено. — За съжаление, потокът минава покрай единия лагер. Е, това не е причина за излишна тревога. Просто ще трябва да гребете безшумно. Може дори да улесни бягството ви. Глупак като вашия барон Хийферт — повярвайте ми, имала съм вземане-даване с него и подобни нему! — не би повярвал, че жертвите му биха се промъкнали толкова наблизо.

— Хийферт не е човекът, от когото се плаша — отвърна Бинабик. — Безпокои ме този, който в действителност води преследването — черният римър Инген Джегер.