Войната на Калибан

Садър отговори на същата честота.

— Тук е „Окимбо“. Какво е положението ви?

— Възможно е да има биологична опасност — докладва Нгуен. Гласът му беше толкова стегнат и писклив, все едно някой го душеше. На тактическия дисплей няколко бели точки вече се движеха към зелената.

— Дръжте се, „Кинг“ — каза Садър. — Идваме.

— Как ли пък не — промърмори Авасарала, а после изруга под нос, докато включваше на общо излъчване. — Как ли пък не! Тук е Авасарала. Поставям „Агата Кинг“ под пълна карантина. Никой съд не бива да се скачва с него, нито да приема прехвърляне на материали или личен състав. Който го направи, също ще бъде поставен под карантина.

Две от белите точки свиха настрани. Други три продължиха. Тя отвори пак канала.

— Само аз ли помня Ерос? Какво си мислите, че върлува на „Кинг“, да ви го начукам? Не се приближавайте.

И последните бели точки смениха посоката. Когато Нгуен отговори на искането ѝ за връзка, тя бе забравила, че то още е включено. Адмиралът изглеждаше ужасно. Авасарала предполагаше, че и тя самата не изглежда по-добре. Зачуди се колко ли войни бяха свършили по този начин. Двама изтощени, замаяни противници, които се взират един в друг, докато светът около тях гори.

— Какво още искаш от мен? — озъби се Нгуен. — Предадох се. Загубих. Не бива хората ми да умрат заради твоята злоба.

— Не е злоба — възрази Авасарала. — Просто не можем да го направим. Протомолекулата ще се измъкне на свобода. Програмите ви за контрол не действат. Заразна е.

— Не е доказано — настоя той, но тонът му издаде всичко.

— Вече се случва, нали? — попита тя. — Включи вътрешните камери. Дай да видим.

— Няма да го направя.

Тя издиша. Беше се случило.

— Толкова съжалявам — прошепна Авасарала. — О, толкова съжалявам.

Веждите на Нгуен се повдигнаха на милиметър. Устните му се стиснаха в безкръвна линия. Стори ѝ се, че в очите му има сълзи, но може да бе просто смущение в сигнала.

— Трябва да включите радиомаяците на ракетите — каза Авасарала. Когато той не отговори, добави: — Не можем да използваме протомолекулата като оръжие. Не разбираме какво представлява. Не можем да я контролираме. Вие току-що издадохте смъртна присъда на Марс. Не мога да ви спася, наистина не мога. Но включете тези радиомаяци и ни позволете да спасим тях.

Мигът увисна във въздуха. Авасарала усещаше вниманието на Холдън и Наоми, насочено към нея, като топлина, излъчваща се от радиатор. Нгуен поклати глава, а устните му мърдаха, докато водеше задълбочен разговор със себе си.

— Нгуен — повика го тя. — Какво става? На твоя кораб. Колко зле са нещата?

— Измъкнете ме оттук и ще включа радиомаяците — каза той. — Ако трябва, хвърлете ме в затвора до края на живота ми, не ми пука. Но ме измъкнете от този кораб.

Авасарала опита да се приведе напред, но само креслото ѝ се раздвижи. Тя потърси думи, които биха накарали Нгуен да се опомни, да осъзнае, че е грешил, че е бил лош и сега ще умре по ужасен начин от собственото си оръжие, но има шанс да поправи стореното. Гледаше този ядосан, дребен, късоглед, уплашен човечец и се опитваше да намери начин да пробуди у него обикновено човешко благоприличие.