Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Има само един начин да го разберем със сигурност.
— И дори ако е възможно — каза Тави, — онези, който ще възпират канимите, ще умрат.
Той замълча и след това добави:
— Аз ще ги водя. Ще събера доброволци.
— Това е самоубийство — каза Макс тихо.
Тави кимна. После отново потръпна.
— Има ли начин да се направи нещо с този дъжд?
Макс се намръщи:
— Той не е направен с помощта на фурии. Мисля, че достатъчно силен призовател може да промени положението на нещата. Но за да го направи, трябва да е вътре, с всички онези виещи неща около себе си…
— Добре — каза Тави. — Враните да го вземат този дъжд. Без него те все още щяха да чакат града да спре да гори. Без него ние щяхме да направим огромен огън на моста и да го задържим до зори.
Макс изсумтя.
— Точно сега бих дал много за двадесет или тридесет рицари на огъня, вместо всички тези рицари Аери. Хиляди каними са заключени на този тесен мост. Със силна група огнени рицари щяхме да изпържим тези кучета.
Идеята удари Тави като светкавица така, че купата падна от изтръпналите му пръсти и се разби върху камъните на моста.
— Калдерон? — попита Макс.
Тави вдигна ръка, размишлявайки усилено, карайки уморения си мозък да работи по-бързо и да обмисля идеята и всички възможности.
Това трябва да сработи.
Гръм и врани, това трябва да сработи.
— Той ми каза — изненадано каза Тави, — той дяволски точно ми каза къде мога да ги поразя.
— Кой ти каза — попита Макс.
— Насаг — отговори Тави. Изведнъж той почувства как устата му се разтяга в широка усмивка.
— Макс, трябва да говоря с момчетата. Искам да извикаш брат си и всички рицари Аери. Ще се срещнем извън градските порти. Ще трябва да потренират.
Макс примигна:
— Да потренират какво?
Тави вдигна поглед към тежките буреносни облаци с техния неспирен дъжд и алени светкавици, докато канимите се придвижваха от своите позиции в Елинарх.
— Стар романски трик.
Глава 47
— Сигурна ли сте, че това ще сработи, холтър? — тихо попита Джиралди.
Центурионът беше преместил леглото до лечебната вана и сега Исана лежеше на него, а ръката й продължаваше да е привързана към ръката на Фейд. Мечът му заедно с ножницата лежеше до тялото й.
Исана стискаше дръжката му с другата си ръка.
— Да.
— Използване на фурии насън — каза Джиралди. Не изглеждаше щастлив. — Това е опасно.
— Фейд успя да се свърже с мен, когато бях в състояние, близко до сън — каза тя. — Ако заспя, както и той, може би ще успея да се свържа отново с него.
— Той не е легнал тук да дремне, холтър — каза Джиралди. — Той умира.
— Още по-сериозна причина да опитам.
— Дори и да го направите — каза Джиралди, — ще може ли това да промени ситуацията сега? Дори той да реши, че иска да живее, това ще е всичко, което можете да постигнете за него.
— Ти не го познаваш като мен — спокойно отговори Исана. — Волята му е по-силна от всеки друг човек, когото някога съм срещала. С изключение на един, може би.
— И ако волята му е да умре? — притисна я Джиралди. — Не мога да допусна това да ви се случи, Исана.
Исана почувства как гласът й потрепва от внезапно въодушевление.
— Само не и при него. Просто трябва да му се напомни този факт — тя се обърна към центуриона. — Без прекъсване.
Джиралди стисна челюсти и кимна.
— Успех.
Исана положи глава обратно на възглавницата и затвори очи, без да спира да се фокусира върху своята фурия. Стараеше се да задържи концентрацията си максимално силно. Изтощението й се противопостави на това, но само за един кратък, главозамайващ миг. А после…
А после тя се върна в Калдерон. Върна се с двайсет години. Върна се в онази страшна нощ.
Този път обаче сънят не беше нейният.
Тя видя себе си млада, бързаща през нощта, с издут поради бременността корем, задъхваща се от болка. По-малката й сестра Алия вървеше до нея, държейки ръката на Исана, за да я подкрепи, докато те се спъваха в нощта.
Арарис вървеше с тях, първо отпред, после редом с тях, а накрая и зад тях, погледът му оставаше предпазлив и оглеждаше всичко наоколо.
В далечината отблясъци на светкавици на фона на нощното небе очертаваха поразително ясно контурите на дървета и хълмове в очите на Исана. Оттук ревът на сражаващите се армии звучеше като морски прибой по време на прилив, докато Легионът на короната се сражаваше с ордите на маратите.