Виелица на сенките [bg]

— Значи Еграсса не ни е викал? — намръщи се гномът.

— Разбира се, че не!

— Такава история не ме остави да разкажа! — съжали Халас.

— Ти и така ги излъга със Зам-да-Морт. Време беше някой да те спре.

— За какво искаш да говориш с нас?

— За много неща. Научих разни работи и мисля, че ще ви бъде интересно, Змиорката вече ни чака.

— А Еграсса?

— Комендантът го покани на вечеря, Гарет.

— Означава ли това, че всичко е свършило?

— Винаги съм казвал, че нашият Танцуващ е истински гений! — подсмихна се Кли-кли и ни поведе през двора.

— И според теб тук е по-спокойно място?

— Тук поне не ни обръщат внимание. Още въпроси ще има ли?

— Каква е тази торба, дето мъкнеш? Да не се претовариш?

— По-добре гледай себе си — изсумтя тя. — Между другото, пристигнахме.

Гоблинката ни доведе до някаква сграда, безцеремонно ритна вратата с крак и ние се озовахме в просторна стая. Зад масата седеше Змиорката и гризеше пилешко бутче. Трябва да отбележа, че храна имаше повече от достатъчно.

— Добре си се уредил! Кой плати за всичко това? — зададе Халас актуалния за всеки гном въпрос.

— Никой. Милорд комендантът беше толкова любезен, че ни снабди с храна от собствената си маса и ни даде отделна стая, докато Еграсса вечеря в обществото на негова светлост. Присъединявайте се към пиршеството.

— Всъщност ние вече ядохме в казармите — като че ли гномът искаше да откаже.

— Е, ваша работа. Така за мен ще остане повече.

Веднага Халас, потривайки ръце, тръгна към масата.

— Добре, вие яжте, а аз ще разказвам какво се е случило във Валиостр, докато ние сме били в Заграбия. Змиорката вече знае всичко. А ти дъвчи, Халас, дъвчи. Всичко е много по-добре, отколкото си мислехме.

— Колко по-добре? — предпазливо попитах аз.