Републиката на крадците [bg]

— Нали? — каза Локи. — Сега извикай някой физикер. След това събери всеки читав слуга и писар, до който можеш да се докопаш, и ми ги доведи на частния балкон на Дълбоки корени. Давай, давай, давай! Джостен!

— На вашите услуги, мастер Лазари!

— Храна за петима гладни дебелаци, на частния балкон, колкото се може по-бързо.

— Дадох нарежданията в момента, в който влязохте.

— Благословен да си. Мастер Калас ще желае и кафе. Горещо като за сваляне на боя от стената. Имаше ли някакви проблеми, докато отсъствахме? Проблеми със сигурността?

— Хората ви хванаха половин дузина взломаджии. Отпратиха ги с лошо главоболие. Също така ми казаха, че ни наблюдават от няколко места в квартала.

— Съвсем скоро ще се погрижим за това — Локи даде знак на Джийн да го последва, и двамата се сляха със следобедната тълпа от търговци и делови хора, и размениха приятелски кимвания с поддръжниците на Дълбоки корени, които бегло си спомняха от нощта на банкета на Никорос.

— Имаш ли наистина план в главата си? — изхриптя Джийн.

— Да сера искри, докато нещо се запали. — Локи седна на стола с висока облегалка и отупа мръсната си туника от прахта. — Шум и екшън, за да объркаме Сабета, докато измислим истинската схема. Започваме с детински майтапи и постепенно ескалираме. Богове, иска ми се да имах подходящи сираци, няколко Точни хора, които знаят какво вършат.

Каморските разбойници никога не са имали особено добро мнение за братята си по занаят в другите градове, но в Картейн ситуацията беше най-лоша. Локи не беше чувал за картейнска банда с каквото и да е влияние, за някоя, славеща се със суровата гордост или изобретателност, които каморските, верарските или дори лашейнските организации приемаха за даденост.

— Заради Присъствието е — каза Джийн. — Вързомаговете са опитомили всички.

Кафето и храната бяха първите пристигнали ресурси. Локи погълна някакво месо и хляб, които така и не се задържаха достатъчно дълго пред погледа му, за да може да ги идентифицира по-добре. Джийн си наля кафе и почти изтънчено изяде една кифла, но дискомфортът му беше очевиден.

Секунди по-късно по стълбите се качи тъмнокожа жена с пригладена сива коса, носеща кожена чанта.

— Аз съм лечителката Триаса — каза, поглеждайки намръщено Джийн. — А този нос разказва доста интересна история.

Докато тя започваше прегледа, като тактично избегна да спомене нещо за това, че Локи и Джийн миришат като пръчове, по стълбите се качи Никорос, придружен от половин дузина писари и помощници.

— Чудесно — каза Локи, поглъщайки последното парче храна. — Време е да изнесем приятелски урок по вбесяване на ония мижитурки от Черен ирис. Пригответе перата си. Напишете всичко точно както го казвам. След като приключите, дайте бележките си на Никорос, а той ще разпредели същинската работа.

— Искам веднага да бъде изготвено писмо до началника на стражите на Лашейн, който и да е той. Известете го, че четири коня, откраднати от охраняван керван, насочил се към Лашейн, са забелязани в конюшните на „Знакът на Черен ирис“ в Картейн. Всеки кон има ясно забележимо клеймо на врата си. Конете са получени като открадната стока и не са докладвани на картейнските власти. Подпишете го „От приятел“ и го изпратете по следващия кораб, прекосяващ Амател.