![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Според Джао Динсин и Ян Хунсин данъчната реформа от 1994 г. е илюстрация за автономията на китайската държава. Те смятат, че по – интересен от конкретното съдържание на използваните политики е фактът, че китайското правителство е в състояние светкавично да променя курса, когато стане ясно, че дадена инициатива води до неочаквани резултати, след което да прилага успешно новия курс въпреки съпротивата на влиятелните кръгове. Дън и комунистическата партия си дават сметка, че тяхната легитимност се дължи на успешната политика, което им позволява да предприемат бързи и драматични тактически промени, без се обвързват с идеологически съображения или утвърдени практики. Реформите продължават при управлението на Дзян Дзъмин, който според свидетелствата на Дали Янг предприема решителни мерки срещу извършваната от правителствени агенции контрабанда, лишава от собственост върху много предприятия със стопанска цел Народната освободителна армия и утвърждава по – прозрачни правила по отношение на обществените поръчки.
Тази система за поощряване на местните власти представлява доста по – различен подход в сравнение със старата система на лоялни от идеологическа гледна точка кадри от епохата на Мао и нарушава много от основните принципи в основата на всеки марксистко – ленински режим. Не по – малко впечатлява държавната подкрепа за икономическо развитие в дългосрочен план, а не за увеличаване на краткосрочните ренти. Би могъл да се изтъкне аргументът, че, насърчавайки растежа, висшето ръководство на Комунистическата партия действа в свой интерес, утвърждавайки собствената си легитимност и власт. Но подобно разбиране за собствения интерес и легитимността в дългосрочен план не е характерно за много управления. Тъкмо в това се състои проблемът на много правителствата на развиващи се страни извън Източна Азия. (Спомнете си историята на Робърт в Нигерия от началото на Глава 14). Вероятно хилядолетната конфуцианска традиция на управление изиграва съществена роля в Китай.
Един от най – големите въпроси, надвиснали над бъдещето на Китай, е степента, в която най – високите нива на управление могат да останат толкова автономни, колкото в миналото. Според Минсин Пей качеството на административните услуги с течение на времето спада, до голяма степен именно защото подчинените звена на държавата са станали прекалено автономни, или по – скоро автономни по неправилен начин. Това означава, че те са в състояние да защитят собствените си политически и икономически позиции независимо от своята ефективност и да не спазват разпорежданията, висшестоящите държавни и партийни органи. Примери в това отношение са държавни предприятия като „Чайна Телеком“ и „Чайна Нашънъл Офшор Ойл Корпорейшън“, които се нареждат сред най – големите корпорации в света. През първото десетилетие на настоящия век тези държавни предприятия изпреварват своите конкуренти в частния сектор и чуждестранните инвеститори и успяват да използва своето политическо влияние, за да избегнат заплахи от страна на конкуренцията по отношение на позициите си. Освен това бюрокрации като Министерството на железниците са заприличали на феодални владения, които комунистическата партия трудно успява да контролира. Това министерство е гигантска организация, която отговаря за около петдесет и седем хиляди мили релсов път и в която работят 2, 5 милиона служители в цял Китай. Централното управление безуспешно се опитва да установи контрол над това нерентабилно министерство години наред. След широко коментираната катастрофа на нов влак – стрела близо до Уънджоу през 2011 г. министерството се опитва да заличи доказателствата за злоупотреби по служба, заравяйки сблъскалите се мотриси, но дискусиите в китайските микроблогове го принуждават да ги изрови. Централната власт използва инцидента, за да уволни железопътния министър Лиу Джъдзюн по обвинения в корупция и обявява намеренията си да раздели агенцията на две отделни организации. Както много обявени от правителството реорганизации, и тази не се осъществява, вероятно защото могъщото и подмолно министерство разполага с достатъчно политическо влияние, за да защити позициите си.